АЙКИДО - начин на мислене, начин на живот

Много пъти съм си задавал въпроса "защо започнах?". Беше около студентския празник (8.12.1997 г), бях в провинцията с братовчед ми, бяха си купили видео и имаха карта от видеотеката. Викам му аз да си вземем малко екшъни и награбваме покрай другото един филм със Стивън Сегал. Не знам какво се случи, но бях толкова впечатлен, че изгледахме всички други касетки с негово участие, които намерихме там по 2-3 пъти. На едната касетка отзад пишеше, че има степен 6ти Дан АЙКИДО. И тогава Слави ми казва - ами там горе на хълма (в Дескрим) го тренират това АЙКИДО, ходи и почвай. На 10ти влязох в залата - там се мотаят 4-5 момчета на моя възраст, чакат да стане време за тренировката. Казаха ми "седни погледай, да видиш дали ще ти хареса". Ама аз не съм дошъл да гледам - и се хвърлих директно в дълбокото. То се оказа и болезнено за тялото, но за душата - върха. Едва ли да съм се прибирал толкова щастлив някога вкъщи, както през първите няколко месеца трениро...

Отдавна мислех да пиша по темата за инцидентите с автобуси по нашите пътища, както и с тировете, лудите шофьори, мотористи и тн. Да отворя първо дума за последната тежка катастрофа край Своге. Има няколко въпроса, които не изискват нито специално разследване, нито асфалтови извадки, нито кой знае какви познания и умения: - имаше ли този автобус колани за пътниците? - с какви гуми е бил оборудван? - защо ДАИ са проспали липсата на технически преглед? Първо за коланите - и в тази и другата катастрофа на Тракия пътниците са били без колани. Имам предвид загиналите. Жената, която изписаха първа от по-тежко пострадалите заяви, че автобусът е бил оборудван с колани. Тогава защо никой не ги е ползвал? За гумите - това се проверява точно за 5 мин - година на производство и за какъв сезон са подходящи, къде и кой ги е произвел. Всичко е написано и кодирано на гумата. Никой не отваря дума по въпроса, а гумата дори е по-важна за сцеплението от състоянието на асфалта. За...

Това е - истината за съвременния българин е, че е недоучил, недоработил, недоразбрал, недохранен, недолюбен, ненапоен, незачитан, некадърен, некомпетентен ..., недоклатен смотаняк и деграде. Така е - ако се четат вестници, ако се гледа телевизия, ако се слушат подли комунистически издънки и подлоги. Продажни мизерници трупат планини от публицистичен боклук и другите малоумни и слабоинтелигентни мизерници не виждат отвъд тях нищо освен скапания си, тъп, безмислен животец, чакат мизерната си пенсийка, все едно е манна небесна и не си дават никакъв зор, защото НЯМА СМИСЪЛ! Това е идеята - да повярваш, че каквото и да направиш - все е тая - изход няма! Е, разбира се това е идеята на пропагандата, на която припяват всички добре-платени клакьори - псевдо-журналисти, псевдо-водещи, псевдо-политици, псевдо-лидери. Да се загубиш в мъглата на безмислието, на безнадеждността, на безсилието, на безизходицата. И да спреш да се бориш! Да се носиш по течението, доде те понесат ...

Или казано иначе, защо едни имат толкова много пари и власт, а други - мъка и нищета. За щастие не живеем в Средновековието. И не аристократичната жилка определя как ще живеем, дали ще бъдем слуги или господари, дали ще бъдем богати или бедни, дали ще имаме приятели или само врагове. Нещата в живота, в природата, във вселената са равновесни. Звезди и планети умират - други се раждат. Парите и властта днес са у едни, утре в други. Няма нищо постоянно. Защо тогава да мислим за живота си като за постоянна мизерия, мъка и неудача? Това са временни неща. Големият проблем е в това - не е редно едни хора да се счупват от работа, за да изхранват търтеи и негодяи. Това е най-голямата несправедливост. Кога най-после всеки ще почне да си получава по заслугите?! Да карам наред - политиците - масово не посещават пленарни занимания, масово се занимават с лобизъм, купени и продадени, днес с едни - утре с други. Ами решението е просто - да не получават заплата! Ама никаква, т...

Напоследък станаха много случаите с фатален край и многократно поискана отговорност от институции и частни лица. Поискана, но дали и заслужена? Своге - тежка катастрофа - иска се отговорност от шофьора, от пътни строители, от МВР (КАТ), от здравното министерство. Шофьорът - виновен е за катастрофата разбира се - не се е съобразил с атмосферните условия, с хлъзгавия път, не е отчел и изпълнил разпорежданията на пътните знаци, не е отчел пътуването пред ДАИ. Но дали е виновен за смъртта на 20 души - надали. Защото май-май автобусът е бил оборудван с колани (каза го категорично една от оцелелите пътнички). А сега де - ами ако си бяха сложили коланите. Къде тук е отговорността на самите пътници, за изпълнението на законите и за собствената им безопасност? Май не само шофьорът носи отговорности. КАТ - поставили са знаци, но там стават доста катастрофи явно, а може би не - все пак 3000 преминаващи за денонощие и 7-8 катастрофи за няколко месеца - нищо не е на толкова на...

Е това е пределно ясно - нямаме гражданско общество и няма и да имаме скоро. Въпреки напъните на отделни индивиди. Просто е - всеки трябва да си знае задълженията и да си спазва отговорностите. Като за начало - етика и морал - това е трудно, даже невъзможно за масовката, която се носи по течението на живота с едно единствено нещо в главата - АЗ ИСКАМ! Да искаш е едно, да можеш - друго, да го направиш - трето. Но има и четвърто - да се съобразяваш с останалите. Основен проблем - чистотата - както каза навремето един Сенсей - няма как да газиш в лай...та и да ти е чисто в душата. Всички които реват за гражданско общество - нима не забелязват боклука в който сме затънали до шия по улицата, кой го натрупа - нали пак отделните индивиди, за които кошчето трябва да ги следва по петите и само да събира отпадъците им. Защото тези, поставени от общината са мнооого далече - само на 2-3 метра. За разделното събиране да не говорим - нося си пластмасата и хартията от Копривщица...

Образованието е фундаментът. Без него - хаос, анархия. Нищо добро за никой. Обаче у нас се наблюдава от десетилетия една тенденция - да напълним главите на децата със знания, но какви. Факти, формули, глупости. Знанията са важно нещо, но без умение да се прилагат са непотребни. Според мен точно тук куцат нещата. Учебниците са пълни с безумни примери, често неадекватни и двусмислени. Разбира се основен принос за това имат тези, който с опита си на бюрократи и никога не стъпвали в час експерти, коват програма след програма и трагедията става кошмар. Български език - категорично трябва да е отделен от литературата и да се занимава само и единствено с правила на речта, четене и превопис. Нищо друго. Учебникът е наблъскан със термини, които са абсолютно безмислени за децата (няма да ги правим "Доктор на науките" я). Трябва да могат да говорят правилно и да четат и пишат, който иска да изучава същността на нещата - в университета. Литература - това зло тряб...

Има няколко неща, които очевидно не се връзват в политиката за колите и свързаните с това екологични и здравни последици. Първо да видим какво означава стар и нов автомобил. Според вносителите на нови автомобили стар е всеки автомобил на възраст над 5 години - тоест излязъл от гаранция или лизинг. С какво един нов автомобил е по-добър от един стар? По-добър е за автомобилните гиганти, реализиращи милиарди печалби (не оборот), за вносителите, които има сътвотната печалба, защото те реализират и следпродажбено обслужване, което струва на клиентите пъти над стандартното таково в неофициален сервиз. А там са големите пари от безкрайно надутите цени на резервните части и консумативи. Тоест далаверата да караш нова кола е само за този, който ти я продава. Минеш ли дори 30 000 км, тази кола вече не е нова, често дори не изглежда като нова и започва да проявява всякакви замазани технически недоглеждания и дефекти, разултат от кратките срокове на проектиране и минималните пра...

Много протести напоследък, много нещо. Горивата скъпи, ама 3 литрови пушещи таралясници - бол, че и на протест отишли. Цигарите една от друга ги палят. Парите ли са малко или ... мераците много! Системата ще сменяме - с каква? Президенстка република. Убаво - и като се падне поредния полуидиот, полутиран с всичката власт в ръцете си - какво правим тогава? Социалната несправедливост я има само в главите на мързеливите, неможещи, незнаещи, некъдърни мизерници. Ня всяка крачка се спъвам в такива - обиколили са всички фирми и навсякъде шефът е такъв или онакъв, заплатите ниски и тн. А че от тях нищо не става - нито ще признаят, нито ще приемат ако им го кажеш в очите. Ето моята гледна точка за нещата - проблемът е в парите и по-скоро в това как се печелят и за какво се профукват. За съжаление парите в съвремения свят са се превърнали от средство за обмяна на труд-стоки-услуги в основна ценност. Но що за ценност е това - не е добродетел, не е изкуство, не е знание. Па...

Напоследък доста мисля по въпросите - защо на маса хора не им се получават нещата в тренировките, защо не получават правилни отговори от инструкторите, защо в Youtube е пълно с любителски клипчета, които буквално съсипват репутацията на това иначе изключително приложно бойно изкуство? Няма прост отговор, нито еднозначен, но има няколко важни аспекта. Разбира се по темата е писано и преди, от титуловани или не толкова Сенсеи и Шихани. Но тук е моето виждане за нещата. На първо място стои методиката за преподаване - програмата и прилагането и в тренировъчния процес. Програми - много, читави програми - малко. Програма се прави трудно, отнела е на доста хора буквално десетилетия. В този смисъл програмата на Шихан Тойода е една от най-добрите, смислена градация на усложняване на техниките и нивото на изпълнение, подходяща загрявка и пълен комплект подготвителни упражнения. Дотук всичко е ОК, но какво се случва на практика. Влизате в залата, започвате от 0 и започват в...

Все по наболял става въпросът с партнирането по време на тренировка. Хората се кандилкат между състояние на постоянно блокиране или запъване и пълно следване (като кученце). Партнирането има няколко аспекта. На първо място има много голямо значение какво се търси в конкретния момент - дали начинаещият да научи правилно една комбинация стъпка по стъпка в Кихон-вариант, дали има по-свободно изпълнение за по-напреднали със смяна на техника в движение (Хенка уаза) или 100% свободна приложна техника (Ойо уаза). В първия случай Уке не трябва да подвежда Тори с излишни запъвания, спирания и тн. Дори в някои случаи трябва да подпомага (когато е по-напреднал). Това е категорично учебна фаза на трениране и не трябва да се търси никаква приложност и ефективност. АЙКИДО не е като повечето БИ - има много варианти и решения, сложни движения и отнема страшно много време на всеки да стигне ниво за по-свободно изпълнение. По-напредналите вече не са толкова съсрадоточени в конкр...

КЮ-ДАН системата - градация на напредъка по Пътя  (моето виждане за изискванията и израстването в ранг-степените) Ето какво ми се върти от месеци в главата, но сега на спокойствие нещата се поизбистриха. 1во ниво: Бели-жълти колани (7мо до 5то КЮ) - първи стъпки в упражненията, паданията, начина на придвижване и първи прости техники. 100% договорена практика, заучаване стъпка по стъпка на изпълнението им. С приближаване на следващото ниво се запознават с основни позиции и удари с оръжие. 2ро ниво: Сини колани (4то-3то КЮ) - увеличаване броя на техниките, преминаване от стъпково, насечено към плавно, непрекъснато изпълнение на упражненията и техниките. Запознаване с идеята на ТАЙ-САБАКИ с или без оръжие. 3то ниво: Кафяви колани (2ро-1во КЮ) - усложняване на техниките, повишаване на вариантността, търси се автоматизация. Първи опити за свободна практика. Работа с и срещу оръжие, запознаване и изучаване на кати с оръжие. 4то ниво: Черни колани (1-4ти ДАН) - тук ...

Много често чувам тези думи. За съжаление те са изпразнени от съдържание – явно не се държи на тези неща. Маса хора се словоизявяват надлъж и нашир когато някой им „окаля” честта или им „засегне” достойнството. И тичат да се жалват на медии, адвокати... Странно и жалко поведение! Всъщност честта е свързана с това което представляваме – не само в очите на околните, но и в собствения си мир. Чест може да има само почтен човек с изявени положителни качества в обществото. Като благородство, състрадание, готовност за оказване на помощ, НЕЗАВИСИМО от обстоятелствата и ситуацията. Наричаме герои хората, които рискуват живота си за спасяването на нечий друг. Такива разбира се трябва да бъдат полицаите, пожарникарите и лекарите. Но и всеки съвестен човек. За съжаление това не е така. В този ярко материалистичен свят   честта няма място. Тя е изгубена и утопична. Малко са хората, на които им стиска да постъпват с чест в тегави ситуации. Всеки гледа да се измъкне и да се прави, че...

Загиналите и оскатени младежи напоследък станаха ежедневие в новинарските хроники, не само у нас. Случаите на удавени в морето, блъснати на пътя, наръгани или застреляни в училище стават все повече. Има нещо крайно недопустимо в това -   една уж развита цивилизация да не може да защити децата си – вкъщи, на улицата, в транспорта, в училище. Не говорим за природни бедствия, а за бедствие в самото общество! Защо? Защото нито журналистите, нито разследващите задават правилните въпроси! Ето малко примери: - Вчера младеж рани и осакати деца на тротоара в Петрич , но и преди седмица-две ако се не лъжа доста възрастен човек направи същото в друг град и момчето за съжаление почина. Кой е виновен? Не знам защо веднага се изтъпани по телевизията някакъв главен комисар да обяснява, че не бил дрифтил младежа, правоспособен бил, не бил пил, колко глобени имало, отнети книжки и тн. Чакай-чакай малко! Свидетелите казват точно обратното – карал е опасно, бързо, вкарал е колата в дрифт и е ...