За партнирането в АЙКИДО - самоподчинение или обучение

Все по наболял става въпросът с партнирането по време на тренировка. Хората се кандилкат между състояние на постоянно блокиране или запъване и пълно следване (като кученце).

Партнирането има няколко аспекта.

На първо място има много голямо значение какво се търси в конкретния момент - дали начинаещият да научи правилно една комбинация стъпка по стъпка в Кихон-вариант, дали има по-свободно изпълнение за по-напреднали със смяна на техника в движение (Хенка уаза) или 100% свободна приложна техника (Ойо уаза).
В първия случай Уке не трябва да подвежда Тори с излишни запъвания, спирания и тн. Дори в някои случаи трябва да подпомага (когато е по-напреднал). Това е категорично учебна фаза на трениране и не трябва да се търси никаква приложност и ефективност. АЙКИДО не е като повечето БИ - има много варианти и решения, сложни движения и отнема страшно много време на всеки да стигне ниво за по-свободно изпълнение.
По-напредналите вече не са толкова съсрадоточени в конкретните стъпки и движения на ръцете, краката и тялото. Там може да прави по-свободно изпълнение, като партнирането се изразява в 2 неща - търсене на собствените слаби или открити места, за да бъдат защитени, и търсене на слабите и открити места на насрещния, за да бъдат атакувани. Това изисква много сериозна работа над собственото придвижване, атаки, финтове, смяна на различни принципи, извеждания, ключове, хвърляния в различни ситуации и конкретно следене на всяко развитие на ситуацията, за да можеш на най-високо ниво на работа да предвиждаш и да минеш към напълно свободно изпълнение на техниките.

Хармонията понякога е криво разбрана - да се хармонизираш с другия означава да се съобразяваш с неговите действия, да се адаптираш към ситуацията и дори да го "подвеждаш" да действа по начин, който да те доведе до момент за атака или контра-атака.
Каеши -уаза, или контратехника просто казано, е абсолютно невъзможна ако като Уке не си се научил да следваш с търсене, с преследване, с постоянни атаки.

Всички започваме с едно нещо - има 1 атака и само 1 техника. В действителност това са малки откъси от една цялостна практика, техниките се изпълняват под строго определена Кихон-форма (основа) с точно структурирани по сложност и последователност - атака, Тай-сабаки и техника (хвърляне или задържане).
Защо обаче практикуващите остават дори на ниво черни колани в това състояние - не мога да разбера. Никога няма само 1 атака. Няма такъв филм. Атаките често са във бърза последователност, различни. Е как ще се научим да правим нещо ефективно, ако не излезем от основната форма. Точно затова е необходимо правилно партниране. Всеки трябва да е нащрек, непрекъснато. Да търси, да гони своята игра. не да бъде листо на вятъра - накъдето го отвее, натам да лети.
От друга страна всеки един от партниращите си трябва да търси според поставеното задание по-добро място за себе си - спрямо другия (Ма-ай - дистанция), по-добър тайминг, по-сигурно влизане и тн. Това се отнася и за Уке, и за Тори. Никой не е освободен от отговорността да спазва 4те принципа.

Честно казано ми е дошло до гуша от философи със цветни колани че даже и някои черни колани, които като ги бутнеш/дръпнеш или се запинят като магаре на мост (и в глупостта и невежеството си ми обясняват колко са стабилни), или бият в другата крайност - хвърлят се сами, щото ключът бил болезнен (че то болката е част от тренировката и на физиката, и на психиката ама найсе) или хвърлянето (особено Коши-наге) е непосилно. Първите забравят, че в неподвижността си са страшно уязвими, вторите - самоубийци, нищо не има правиш и умират.
Нито едното поведение, нито другото е от полза за никоя от двете страни.
Затова обучението е степенувано по сложност и включва като изпълнение на техниките, така и насрещната работа - атаки, отразяване на техники, падания. Масово учениците искат да учат фатки. Ама как да стане? Нали трябва да стигнеш до позиция за изпълнение. Нали трябва да си сравнително невредим след първата, втората атака. Иначе ще правиш фатки в травматологията.
Трябва да има правилно разбиране и отношение към методиката за обучение и да се работи еднакво активно и като Уке, и катоТори. Мога да потвърдя, че моите учители са направили всичко необходимо и да повтарят, и да показват работата и на двете страни. За съжаление виждам единици, които да се опитват и да правят усилие в тази посока. То си им личи кои са.