Как да преподаваме правилно в Доджо?

 

Това е въпрос от изключителна важност, защото първият етап на обучението е подражание. Тоест копират се възможно най-идентично движенията на Сенсей и партниращият му.

На първо време е необходимо да се подберат упражнения и техники, подходящи за нивото на практикуващите. Най-лесно това става с програмата за обучение. Разбира се ако коланите отговарят на критериите за придобиване на съответната степен. И понеже в наши дни това далеч не е така, всеки Сенсей трябва да познава добре слабите страни страни в работата на своите ученици и да набляга на вдигане на нивото със съответните упражнения. От своя страна дори напредналите с ниво от кафяв колан нагоре не трябва да се сърдят, че ги занимават с неща, които смятат че отдавна са овладели. В крайна сметка обучението е Път и често се налага да се върнем малко назад, понякога излизаме за малко от рутината, но важна е посоката, търпението, упоритостта. Никога не приемайте, че знаете нещо и толкоз. Всъщност колкото повече навлизате в дълбочина на знанията и уменията, толкова по-често ще се сблъсквате със своето незнание и неумение. И ще се питате какво точно всъщност знаете и можете! Ами тогава се опирате на дългата практика, в която сте изпълнявали хиляди пъти Айки-тайсо упражненията, Тай-но-хенка, Тай-сабаки, Укеми. Това е солидна основа, на която да се опрете за представяне на перфектни комбинации от договорената практика.

След като сте определили някаква програма за съответния клас е необходимо да я представите по подходящ начин. Трябва да си подберете укета, с които да изпълните комбинациите атака-техника. Те трябва да са подготвени много добре технически, както и да са наясно с идеите вплетени в съответна комбинация – кога, как и защо трябва да атакуват по определен начин, как да се придвижват, как да поемат Укеми или да се разтягат при ключовете. Защото наблюдаващите ги ученици гледат изпълнението и търсят подробностите. Всичко трябва да е перфектно изпълнено. Това е договорена практика, там нещата са предварително определени и за двете страни. Всяко отклонение води до изменение на първоначалната идея и опорочаване на представянето. Хората трябва да следват поредица от прости примери. Това могат да направят спрямо нивото, което имат. Затова ролята на Уке при демонстрацията е от изключителна важност и избора на правилното Уке е основополагаща. Често съм чувал в коментари, че някой Сенсей си води собствено Уке и демонстрира с него всички техники. „Ама това Уке се наглася за хвърляне”, „ама то само си пада”, и тн глупости. Да, има го тоя момент, но това е само привидно, всъщност е повърхностно разсъждение, поради неразбирането колко важен е примерът за подражание. Има техники, за които се изисква Уке да е доста гъвкаво и се подбира такова от присъстващите, в други се изисква добро изпълнение на удари от Кара-те като Мае-гери, Маваши-гери и ви трябва човек, който умее добре да ги изпълнява. За някои по-сложни комбинации трябват специално предварително подготвени за целта хора. При всички положения Уке трябва постоянно да се грижи за своето поведение, стабилност, да представя добри атаки и качествени падания. Сложна задача, за която не може просто наслуки да посочите някой ученик и да се мъчите с него. Виждам и друга груба грешка напоследък, да се опитвате самото Уке да го обучавате в процеса на представяне на техниката. Това раздвоява вниманието на учениците, отклонява фокуса от представяното и в крайна сметка отклонява обучението в друга посока. Ако това се случва постоянно, учениците стават съвсем неспособни да се съсредоточат върху простите елементи и да ги изпълняват с търпение, настойчивост и усърдие. Разводняването на практиката с множество варианти е само за много напреднали в практиката ученици (тук няма да говорим за колани – те отдавна не са определящи за нивото).

След подбора на подходящите техники и съответните Укета за демонстрация трябва да се съсредоточите върху определени елементи от изпълнението на учениците, които да коригирате. Понеже не може да ги засипете със цял куп указания е хубаво да се изпълняват прости комбинации – там се насочва фокуса върху един-два елемента от всяка фаза на изпълнението.

Всяка комбинация общо взето се състои от 4 етапа: 1.Атака, 2.Тай-сабаки, 3.Техника, 4. Завършване. За добрата атака отговорност носи Уке – да подбере правилна дистанция, да завърши изпълнението с правилния фокус (при захват това е участъкът от тялото който е атакуван – китка, лакът, ревер или ръкав на кимоното, със хубав плътен хват, без излишна стегнатост; при удар – точен фокус къде трябва да завърши удара, позиция след завършване, скорост, посока, траектория и тн). Трябва да познавате в детайли способностите на своите ученици, за да подберете измежду тях подходящите за демонстрацията. За вторият етап отговорността основно е върху Сенсей – да се грижи за добър тайминг на изпълнението, точно позициониране извън линията на атака от подходящата страна, да се представи Тай-сабаки съответстващо на предвидената за изпълнение техника (хвърляне или заключване). Разбира се ключова роля има и Уке – да поеме съответните движения. Тук искам да наблегна на един много важен принцип. Ин и Ян са две страни на едно изпълнение (Тори и Уке), но те могат във всеки един момент да си разменят ролите. Идеите и на двете страни са еднакви – добра позиция за атака, добра защите на слабите страни. Движейки се един спрямо друг Тори и Уке постоянно откриват своя слаба точка и в същото време търсят такава у другата страна за атакуване. Много от изпълненията залагат на тази постоянна турбулентност на движенията, за да може да се изпълни изобщо оределената техника. Всъщност в договорената практика Тори и Уке винаги правят точно определена комбинация от движения, за да се открие дори нарочно слабата страна на единия и да има какво да атакува другия, така че използвайки тази атака първията да подходи със съответстващо Тай-сабаки и тн... Пътят е безкраен. Една сложна игра с 2 прости правила – да пазиш слабите си страни и да атакуваш открилите се празноти в работата на отсрещната страна.

Правилното разбиране за договорената практика е в никакъв случай да не се излиза от предварителното задание. Въпроси и твърдения от типа „тук не мога ли да те атакувам така”, „ами ако се запъна”, „ама ти не можеш да ме хвърлиш”, това са глупости, които отклоняват вниманието и са безполезни. Обучението започва с подражание, следва повторение, многократно до пълна автоматизация на движенията. Това е една много дълга и физически и психически изтощителна практика, за да си позволяваме да се занимаваме с нестойностни странични неща. Шпагат се научава с разтягане, болка, упоритост и търпение. Не става с гледане и обсъждане. Добри удари се усвояват с многократно повторение, използване на помощни средства като макевари, чували и тн. Важен е добрият пример, за да подражавате, настойчивост за хилядите повторения. Чак тогава може да дойде етапът на осъзнаването, да търсите разбиране на това, което правите. Да се вкарват обяснения в договорената практика за мен е вредно. Сенсей трябва да показва и коригира, не да се обяснява. В същото време учениците трябва да си дадат време да усвоят физическото изпълнение, преди да търсят смисъла и висшите идеи.

Когато започнах да тренирам, пред мен беше примерът на Кънчовски Сенсей. Той ни даваше доста сполучливи съвети и за мой късмет групата, в която попаднах, работеше в точно съответствие с написаното по-горе. Не, че не сме имали своите въпроси, но беше важно да се фокусираме само върху движенията. Това ни трябваше тогава. Подражание и повторение. В последствие, когато преминах в групата на напредналите при Германов Сенсей, там основно Уке беше Краси Лулчев. Да имаше куп черни колани, а той - с кафяв. Но беше подвижен, гъвкав, с искрени и точни атаки, добро следване, чудесни падания и бързо ставане и нова атака, без замисляне, мотаене, чудене. Не случайно по семинарите и в София, и из страната Краси беше основно Уке за демонстрация на техники. Когато дойде Тойода Сенсей и доведе Кийт Мур Сенсей – това беше върхът на демонстрацията. Пред нас се откри сърцето на Айкидо. За мен този пример остана за цял живот, като най-важният, пълноценен и всеобхващащ в моята практика. И винаги са придържам към този спомен, като основа за добро изпълнение и добри напътствия към учениците.

Всичко написано дотук се отнася само и единствено за началните нива на обучение. Виждам много примери, как новоизлюпени черни колани си отварят зала, събират група и почват от нулата, обаче те нямат ниво за преподаване дори на най-начинаещите. Нямат солидно изградена методология, въпреки, че имат програма. Вътрешно не са се подготвили, не са си изяснили идеите, стъпките в преподаването, похватите. В такава ситуация разбира се е много трудно да се постигне нещо свястно. За мен правилното в случая е не да се отваря нова зала, а хората подходящи за преподаване (а много малко са такива всъщност) да бъдат насочвани още от по-ниските нива да се заемат с водене на загрявките, след това им се предоставя група в Доджото на техния си Сенсей, където под негово наблюдение и напътствие те да водят части от тренировки или цели такива. Със съответните после корекции. Това е обучение за преподаване. Инструкторските семинари са добра възможност, но те са кратки, недостатъчни за огромната област от знания и умения, необходими за преподаване. Истината е, че за да преподавате, трябва да сте изключително наясно с идеите, които стоят зад всяко едно движение на Тори и съответната реакция на Уке. Обаче на ниво 10-15 г практика дори, това е немислимо. Имате проблясъци тук-там, но не и пълни всеобхватни знания. Разбира се на ниските нива на обучение, не е необходимо кой-знае какво, но как ще дадете добър пример, подходяща техника, как ще подберете подходящ човек за партниране и тн, което описах по-горе. Повечето не правят това, карат отгоре-отгоре – еми те учениците така или иначе са начинаещи, няма да видят вашите грешки. Обаче с напредването им, всичко почва да се набива на очи, дори и най-дребните детайли. Учителят винаги трябва да е с няколко хода пред учениците си.

Сега да отделим малко внимание на практиката за напреднали. Тя принципно не се различава много от тази на начинаещите като идеите за търпение, постоянство и упоритост, подражание и повторение, трябва да се прилагат още по настойчиво и с много по-добър фокус. Придобитите умения да се използват и автоматизацията на движенията да освободи съзнанието за детайлен преглед на елементите на изпълнението. Така може да се съсредоточите върху дребните неща, които ви спъват – някои излишни движения, лош тайминг, неподходяща дистанция. Изчистване на Тай-сабаки до съвършенство. Преливането на вариантите става само и единствено чрез Тай-сабаки. Идеята е, че всяко ново движение на Уке води до нова атака, която в съответствие с изпълнението на желаната техника, трябва да се отрази с подходящото за целта Тай-сабаки. Тоест вие всеки път трябва да се нагласяте според движенията на партньора. Това разбира се при една по-свободна практика означава, че и той се наглася по подходящ начин спрямо вас, като след изпълнението на вашето Тай-сабаки и техника има готовност (тоест с добро Укеми) за нова атака или нов подход. Който вие на свой ред пак ще отразите и така се вплитате в една почти невероятна игра, каквато обичаме да гледаме в екшъните с големи актьори като Стивън Сегал, Чък Норис, Ван Дам, Джаки Чкан, Джет Ли, Дони Йен и тн. Никога не забравяйте, че зад техните изпълнения стоят десетилетия упорита практика на различни бойни изкуства, философия, преподаване. Това е достойна за уважение история, много подобна на тази на О-Сенсей, Гичин Фунакоши, Джигоро Кано, Ип Ман, личности от не много отдавнашни времена, които за нас са пример за подражание и следване.

Как да започнем да преподаваме по-сложни комбинации или по-свободна практика. Това принципно не е особено сложно, ако спазвате някои прости правила:

-винаги подчертавайте правилното Тай-сабаки, изхождайки от дадената атака към последващата техника

-всяка смяна на ролите става с разбирането и на Тори, и на Уке, за тяхното търсене на стабилен центъра, ниска позиция, пълно отпускане и работа с Ки

-няма победител и победен – има търсещи, следващи, внимаващи и фокусирани ученици

-единствената награда е свобода на духа – тогава ще можете да правите всичко, да надграждате уменията си, да работите с прости похвати в сложни ситуации и да решавате ежедневните си проблеми с точни, навременни, активни и проактивни действия

Лесно е да програмирате една сложна практика, ето няколко възможни похвата.

-задавате една атака и представяте 4-5 техники със съответстващите Тай-сабаки и техника, всичко в Кихон-уаза – тоест работите само базови прости неща

-задавате различни атаки и само една техника пак в Кихон-уаза

-постепенно преминавате към 2 атаки и 4-5 техники, после различни атаки, но само тези 4-5 базови техники – Коте-гаеши, Икьо, Санкьо, Шихо-наге, Кокю-наге/Ирими-наге

-ползвайте за преминаване при захвати принципите Учи-кайтен/Сото-кайтен

-при атаки – влизане отвън/отвътре – съответстващи Тай-сабаки/техника отвътре

Предлагайте на вашите ученици прости схеми, в които те да продължат да отиграват базовите идеи, движения многократно така, че хем да си вдигат нивото на основните умения, хем полека-лека да си разчупват съзнанието и да се възползват от формата, не да бъдат ограничени само в нея. Това е и гениалната идея представена от Брус Ли в теорията на Джит-куон-до. Да създадеш форма, да отгледаш форма и да разбиеш формата, за да работиш свободно и да си ефективен във всякакви ситуации, независимо от подготовката и броя на противниците.

Написано звучи просто, но е изключително трудно за изпълнение. Затова е хубаво във всеки клас да влизате с предварително подготвена програма. Лошото е, че сега класовете са доста смесени – има по-начинаещи и малко напреднали. Често идва съвсем разнородна група ученици и вие трябва да се съобразите с всеки от тях. Затова програмата е от полза – най-лесно е да изберете определена техника (примерно Шихо-наге) в определено изпълнение (Омоте – отпред) и за всяко ниво да я комбинирате със съответната атака – Катате-тори за начинаещите, Йокооменучи, Ганменучи за напредналите. Започвате с нещо просто и полека усложнявате в процеса на тренировката задачите. За начинаещите може да зададете изпълнение Ура-отзад и Осае – задържане, вместо Наге-хвърляне. За напредналите може да зададете различни варианти от 2те атаки, допълвайки с Катате-рьоте-тори атака за да имате и удари и захвати, но само една техника.

Има страшно много варианти за преподаване и може да постигнете огромно разнообразие в практиката и обучението. Това е една от най-хубавите черти на АЙКИДО, но го прави в същото време толкова сложно и отнемащо време. От друга страна като добавим работата с оръжие, възможността за работа с няколко противника едновременно, АЙКИДО е едно от най-ефективни бойни изкуства изобщо. Правилното преподаване и практика обаче дефинират напредъка. Правилната философия ще ви остави с десетилетия в Доджо.