За успеха на начинанието "ученик"

Това е най-трудното нещо в живота - да бъдеш ученик, преди, сега и завинаги.
Защо е необходимо - ще попитате!

Единствената ни сила и спасение във битката, наречена "живот" е адекватността и адаптацията. С други думи да сме в хармония с най-висшето - природата. Но как да станем такива - казват, че човек се учи докато е жив. Учи се, но само ако полага целенасочени усилия.

Със самото влизане на човек в залата може да определите дали ще бъде добър ученик или обратното. Дали следва правилата, съветите, склонен ли е да противоречи, а понякога и да отказва да изпълни определно упражнение.

Когато влязох в доджо за първи път, аз бях както се казва празен лист хартия. Това не знаех тогава, всъщност не знаех нищо. Нито какво е АЙКИДО, нито какво представлява една тренировка, дори не знаех защо съм там. Имах някаква идея разбира се - трябваше да намеря път за себе си. Бях слабак, неспособен да се защитава, нямах приятели, нямах нищичко. Е семейство и роднини си имах, ама какво от това. Аз нямах душевен мир - най-важното нещо на света! Водех някакъв празен живот. И ето, че се озовах в един съвсем различен свят, свят в който моите мечти все пак имаха шанс. Можех да стана по-силен, по-здрав, по-способен, да намеря така дълго търсените приятели и може би и любов. Намерих ги! Бях на седмото небе с месеци. Но бях и ученик. И то какъв. Участвах във всичко - от миене и чистене, подготовка на семинари, демонстрации, както и всички тренировки, до които имах достъп. Намерих път и го следвах. И учители!

Не знам какъв късмет извадих тогава, но съм благодарен на съдбата до ден днешен. Това е да попаднеш на точното място в точното време и аз не изпуснах този шанс.

Виждам много хора се лутат, хващат се с едно-друго-трето. Но не намират нищо. Основен проблем е, че хората не са добри ученици - където и да отидат, с каквото и да се захванат - се започва: "ама трябва ли сега това да правя", "не искам това", "а не може ли така да се направи" и тн. Абе хора - а не може ли просто да си изпълнявате зададеното и да не мислите? Просто да следвате, да се подчинявате, да не мрънкате, да не мъдрувате! Не може, защото където и да отидете, носите като тежък товар това - своето Его. Няма отърване и няма избавление. То ни е като камък на шията.

Тези дни се хванах с нова работа. Да времето е тежко, има епидемия, но тя основно е в начина на мислене на хората, не толкова в телата им. За това ще отворя друга тема по-късно. Та аз направих нещо, което не съм правил от 15 години - пуснах си CV-та, кандидатствах на 7-8 места. И ми се обадиха. Не от 1 или 2. Хора се търсят, работа има. Желаещи - явно не. В понеделник започнах новак-левак във Фесто. Това е една от най-големите компании в света за цялостна автоматизация на производството. Немска фамилна фирма. Започнах на най-ниското ниво в производството - стажант. Е приятна натоварваща работа. В приятна атмосфера, блаодарение на колегите. Но аз отново съм ученик на първо стъпало. И се замислих как да се държа. Аз съм машинен инженер, от отличниците на випуска, работил съм почти 10 години в две производства, но това е моето Его. Това е което знам и мога и е пречка за това да бъда добър ученик. Или пък е добра основа. Предпочетох да се осланям на второто. Не е лесно. Но се справям добре - слушам, гледам, подражавам и внимавам. И питам. Пробвам, пак ми показват, старая се да следвам точно инструкциите. Това е пътят на Ученика. Моят нов път!
Това трябва да прави всеки, винаги. Така ще намери щастието, успеха и с повече късмет ще бъде полезен и на себе си за това, с което се е захванал, и на околните в техните терзания, и на цялото общество да се измъкне от тая криза и бедствие. Всичко ще отшуми за месец, два или година. Но винаги трябва да подхождаме към нещата като добри ученици. Дано да има и добри учители