Как да направим тренировките си по АЙКИДО по-смислени, ползотворни и да си гарантираме сравнително стабилен напредък в техническо и интелектуално отношение?

Условно ще разделя моите идеи в 2 посоки - за начинаещи и напреднали. Като искам да уточня предварително, че коланите не дават нищо повече освен визуална ориентация за това кой докъде е стигнал в техническо отношение. Какво става в главите на хората е съвсем друга тема и не може по никакъв начин да се изчерпа с цвета на колана.

За начинаещите (до син колан):

Първо като влезете в Доджо трябва изразите уважението си с поклон към О-Сенсей, към татами и към останалите Сенсеи и ученици.

Без уважение към хората, мястото - нищо няма да постигнете. Това отношението се изразява и с прости навици - хигиена, начин на работа, концентрация. Още от стъпването ми в Тендокан Доджо едни от първите неща които научих, беше да се включа активно в поддържането на чистотата, в допълнителните мероприятия като медитация, субури практика, семинари. Така успях за кратко време да се впиша в новата за мен среда, да установя контакти със всички - и учители и ученици в Доджо, което си е добра основа за качествена практика. Така всеки е предразположен да ти даде и знания, и приятелство.

Второто и много важно нещо е - не влизаме в Доджо, за да научим някакви хватки. Човек се учи като партнира. А да партнираш означава да си съсредоточен, динамичен, проактивен. Съзнанието трябва да е настроено на тази честота. Ако сте много разсеяни поради задачите през деня и разни проблеми - с нищо няма да сте от помощ нито на себе си, нито на човека срещу вас, нито на Сенсей ако иска да ви ползва за демонстрация на нещо. Значи загрявката и Айки-тайсо упражненията са това, което може да ви центрира и пълноценно да се включите в същинската практика след това.

Самата практика се отличава с това, че се учим и в ролята на Тори (да извеждаме, да правим стабилни и сигурни заключвания на ставите, да изпълняваме хвърляния), и в ролята на Уке (да бъдем динамични, в същото време стабилни, да търсим постоянно позиция за добра атака, да атакуваме правилно и като позиция, и като фокус, да се научим да отразяваме действията на Тори с правилно придвижване или падане).

Големият проблем в практиката на начинаещите всъщност е, че те обръщат много голямо внимание на това как се прави определена техника, и неглижират тотално това как се атакува истински (тоест ефективно), как да се движат след това (не да си тичаме след Тори като на джогинг, а да се приплъзваме с нисък център да преминаваме доколкото е възможно от една стабилна и що-годе сигурна позиция в друга). За мен обучението да станем добро Уке е в пъти по-важно и полезно от това да можеш да направиш 10-20 или 50 техники и варианти. Ако се съсредоточите повече към работата на Уке, гарантирано ще постигнете и по-добри способности като Тори. Обратното обаче не се получава и точно там е тънкият момент.


За напредналите нещата стоят по същия начин, с някои допълнения обаче.

Първо те трябва да съзнават, че каквото и да правят - това директно се копира и попива от начинаещите, тоест отговорността за поведението им в Доджо като цяло и по време на тренировките е двойна.

Отделно, че трябва да се съобразяват с нивото на човека отсреща, да го пазят от травми, да му помагат при изпълнение на упражненията и техниките, да го насочват как да се нагласи за падане или за ключ.

Също така, трябва да партнират качествено на Сенсей с точни удари и сериозни хватове, повратливост и бързи реакция, много важно е техниките да се показват със скорост, мощ и ефективност, движенията да са пунктуално точни - само така ще се разсее митът, че АЙКИДО е неефективо, танцово изкуство. Може да бъде и такова, но хората, които демострират подобно поведение, трябва да се замислят сериозно над думата "бойно". И да престанат да се държат като ощипани и да извиняват нефелните си изпълнения с идеята за "любов и хармония".
Когато Уке е способно да поема ефективни техники, тогава Сенсей може да направи демонастрацията максимално близо до реалността и съответно начинаещите ще търсят прогрес в тази посока. Тогава вече ще може да си говорим за изпълнение с дух, енергия и правилно разбиране. И Тори съответно ще се учи да прави ефикасно техниките, и в крайна сметка всички да виждаме един качествен резултат от вложеното време и труд.

С написаното по-горе исках да изразя тревогата, която ме мъчи напоследък, защото все повече виждам в залата младежи, които искат да се налагат, но ги мързи да се движат, още повече - да следват, да падат, да атакуват. Гърчат се в неистови пози, само и само да не се наведат или да приклекнат още малко, за да са по-стабилни, с по-сигурен център. В същото време се запъват и търсят сметка, че нещо не се е получило, а то ще се получи така или иначе, но с неочакван за тях резултат. Не един и двама са си тръгвали от тренировка с разбит нос или с други по-леки или тежки травми. Необходимо ли е това? Кой какво е дошъл да доказва в Доджо?

Практиката изисква усилие не толкова на тялото, колкото на ума, защото той е този който настройва тялото за адекватно поведение. И трябва да си даваме сметка - всички - за какво сме на влезли на татами, какво и от кого можем да научим и как да бъдем максимално полезни и на себе си, и на околните.