За честта и достойнството (в Доджо и в реалния живот)

Много често чувам тези думи. За съжаление те са изпразнени от съдържание – явно не се държи на тези неща. Маса хора се словоизявяват надлъж и нашир когато някой им „окаля” честта или им „засегне” достойнството. И тичат да се жалват на медии, адвокати...

Странно и жалко поведение!

Всъщност честта е свързана с това което представляваме – не само в очите на околните, но и в собствения си мир. Чест може да има само почтен човек с изявени положителни качества в обществото. Като благородство, състрадание, готовност за оказване на помощ, НЕЗАВИСИМО от обстоятелствата и ситуацията. Наричаме герои хората, които рискуват живота си за спасяването на нечий друг. Такива разбира се трябва да бъдат полицаите, пожарникарите и лекарите. Но и всеки съвестен човек. За съжаление това не е така. В този ярко материалистичен свят  честта няма място. Тя е изгубена и утопична. Малко са хората, на които им стиска да постъпват с чест в тегави ситуации. Всеки гледа да се измъкне и да се прави, че не е видял. Има разбира се и наивни души, които се хвърлят да помагат, ама нямат нищо на което да се облегнат (нито познание, нито опит, нито тренирани качества) и в крайна сметка може и самите те да закъсат -колко случаи на удавени „спасители” имаме вече или бити хора, дори полицаи и лекари, защото са се опитали да разрешат спор или да помогнат на болен. За съжаление!

Достойнството е пряко свързано с честта. Това е добре да знаеш мястото си, качествата си, способностите си и кога и къде можеш или не можеш да правиш нещо, да се намесваш в ситуация.

Затова се казва, че някой е излязъл с чест от ситуацията и е защитил достойнството си.

Е питам се в тази връзка, колко от нас имат чест и достойнство? Колко полагат усилия в тази посока? Честта е свързана с хората около нас. Понякога защитаваме честта на цяла група хора – естествено е да взема за пример изпитите във Бойните изкуства. Що за чест имат хора, които отиват на изпит зле подготвени, без разбиране за ритуал, за обноски, за обичаи, с недопустимо поведение по отношение на поведение в Доджо, и отношение към висшестоящите Сенсеи. „Аз трябва да се явя, защото е минало минималното изискуемо време от предния изпит” – що за глупост – как може да си позволи някой да се самооценява на ниско ниво – затова има Старши учители. Те дават оценка, те имат опит и познание за критериите.

Ами честта на обучаващия те Сенсей, ами на Доджо-то. Всеки ще те посочи после с пръст и ще каже – тоя некъдърник или неграмотник откъде се пръкна, ааааааа - той е от оная зала – е там са си така, то и инструктура им е същия смотаняк! А дали?!

Пак ще повторя, явяването на изпити е свързано най-вече със защита на честта и достойнството. Замислете се преди да тръгнете натам – едната степен ли е важна, коланът, данът ... или ценностите!

Аз отделих много време, за да направя нещо читаво от шматката, която бях преди 20 години. Много хора ме задминаха в степен, но само в това. Не ми е минавало през ум да догонвам някой или да се съпоставям с такива. Но такова поведение е крайно дразнещо, малоумно, безхаберно, егоистично и няма нищо общо нито с Кодекс на Честта, нито с най-важната цел в съвременните бойни изкуства – да станеш Достоен човек - да си отговорен, да може да се разчита на теб, да си почтен, да си състрадателен и готов за помощ!