АЙКИДО - за методиката на преподаване

Напоследък доста мисля по въпросите - защо на маса хора не им се получават нещата в тренировките, защо не получават правилни отговори от инструкторите, защо в Youtube е пълно с любителски клипчета, които буквално съсипват репутацията на това иначе изключително приложно бойно изкуство?
Няма прост отговор, нито еднозначен, но има няколко важни аспекта. Разбира се по темата е писано и преди, от титуловани или не толкова Сенсеи и Шихани. Но тук е моето виждане за нещата.
На първо място стои методиката за преподаване - програмата и прилагането и в тренировъчния процес. Програми - много, читави програми - малко. Програма се прави трудно, отнела е на доста хора буквално десетилетия. В този смисъл програмата на Шихан Тойода е една от най-добрите, смислена градация на усложняване на техниките и нивото на изпълнение, подходяща загрявка и пълен комплект подготвителни упражнения. Дотук всичко е ОК, но какво се случва на практика.
Влизате в залата, започвате от 0 и започват въпросите - "ама аз тука ако направя така", "а не мога ли да те ударя", "тука ще се измъкна" и тн и инструктурите с малко опит почват да влизат в едни обяснения и става мазало.
Забравя се най-важното - техниките в програмата са за обучение, не за приложно изпълнение. Хората трябва да се научат на детайлно изпълнение на всеки елемент от една комбинация атака-техника, трябв да се научат да се движат, да правят ключове, да извеждат, да водят и тн. Разбира се това става с доста труд и отнема много време, но без това нищо не става истинско. И учили-недоучили - бам - стават инструктори и почват да разнасят незнание и неумение.

Опираме до второто най-важно нещо - как се създават свестни инструктори - програма за това май няма или поне аз не съм намерил досега такава. Има организации, където се провеждат редовни инструкторски семинари, но изпит за знание и умение (да се представят техниките и да се види, дали инструкторът вижда и как коригира работата на учениците) - не се полага. Раздават се директно дипломи. Има други, където има специализирани тренировки за черни колани, но и това не е точно подготовка на инструктори, защото оказва се - масовката не знае и не може основни неща, като установяване на правилна дистанция Ма-ай, основни движения Тайно-хенко и подготовка за техника - Тай-сабаки. И се връщаме в началото, вместо да се върви напред.

Що се отнася до приложността на техниките - има нещо, което демострират всички изключителни майстори, познати досега - динамика, свободно прилагане на техники и похвати, извеждания и влизания, хвърляния и ключове/задържане. За да стигнем до динамиката задължително се почва от статични положения и ... някои просто си остават там. С години. И не излизат от този "капан". Статиката е много важна и не трябва по никакъв начин да се търси приложност в такава форма. Тя е само и основно за обучение. Важна е, защото там се заучават и отработват детайлите за всяко извеждане, за всеки ключ, за хвърляне или задържане. Там се изработват и уменията за правилно приемане на атаката.

Последния фрагмент от работата е да се освободи ума от ограниченията на учебните форми. Точно това се прави с вкарването на една учебна свободна практика в програмата от 3то кю нагоре, чак до 3ти Дан. И пак се изисква представяне на техниките в Кихон вариант, за да се види дали са добре възприети елементите.

Много ми е смешно, що за глупости правят хора, които все още са на фаза обучение, а се хванали с някой пообигран майстор в друго бойно изкуство и провалите са трагични. Да - Айкидо е достатъчно добро, че да може да се противостои на всякакви атаки от всякакви хора, но това може да стане на много висок етап от обучението - поне 5ти-6ти дан.

Ще завърша със следното много важно нещо - "Търсим открити места на противника, за да ги атакуваме, търсим собствените си слабости, за да ги преодолеем".

Много е важно да се тренира с правилно мислене. Иначе не се получава нищо свястно, залите са празни и АЙКИДО става за присмех.