Исус Христос - учител, лидер и пример
Днес обичайно денят започва с "Христос воскресе", има си и обичаен отговор на това. Но какво е скрито зад тези думи?
Аз не съм изучавал теология, а подозирам, че и много хора нямат никаква идея. Просто повтарят и повтарят, всяка година едно и също - църква, козунаци, яйца, агнешко, ядене и пиене и никаква мисъл за случилото се на този ден преди повече от 2000 г.
Исус е пример! Учител и водач с радикални за времето си идеи, отстоявал до смърт разбиранията си. Такъв е той за мен. Имал е последователи, ученици, както и предатели разбира се. Също като Левски в по-новите ни времена.
Исус е формулирал правила, защото общество не може да има без стабилни морални устои, без ясни цели, без единство, без борба, без труд, без разбирателство, без хармония. Това разбира се са същите идеи, които прокламира и Левски, същото на което е учил и О-Сенсей.
Но важното нещо е примерът, който никой не може да следва, не иска да следва, защото не ни стиска. Защото имаме твърде много за губене. Твърде много искаме, твърде малко сме склонни да дадем.
Съвременна църква е упадъчна институция, независимо дали е Православна, Католическа, Протестанстка, Евангелистка или каквато има там. Исус се е обличал в прости дрехи, Левски също, но вижте нашите свещеници - наконтени в злато, с корони и хоругви, возят се на Мерецедеси, Исус и Левски са обикаляли пеша, не знам дали са имали какво да яздят дори. Библията е крайно съмнителна книга, там има твърде много проповед, но ако се зачетете, ще установите, че идеите на Исус за равенство по пол, по раса, по занятие, там често ги няма. Заменени са с други, удобни заповеди. Учат как робът винаги трябва да се подчинява, как шамарът по едната буза не е достатъчен, трябва и другата да дадеш. Това е идеята на тоталитарните режими, каквито са били всички монархически режими по негово време, а по наше - виждаме ги и днес в Северна Корея и Китай.
Казват, ако имаш 2 ризи, да дариш едната на ближния си - дълбоко погрешно е това. Хора в нужда винаги ще има. Но те трябва да бъдат подпомагани и насърчавани да учат, да работят. Аз не създавам нещо, за да се ползва безплатно от лентяи и некадърници. Аз работя за моите деца, и за да има възможност държавата с излишъка от моя труд да гарантира сигурност, права, свобода. Не за да изхранвам децата на някои, които дори азбуката не искат да научат, не се подчиняват на никакви закони, живеят на гърба на цялото ни общество. Не за някои, за които е морално да забременяват на 12, да продават децата си, да ги обричат на просия, да ги учат на джебчийство, да извършват всевъзможни измами, да бият лекари, учители и полицаи, да не се ваксинират и така да подриват цялата ни здравна система.
Не е този примерът, които трябва да следваме!
Когато бях ученик имах двама герои - Винету и Олд Шетърхенд. Те бяха идеалът, разбира се Карл Май е един от най-именитите писатели-пацифисти и аз бях проникнат от идеите, скрити зад характерите на неговите герои. Бях вдъхновен от силата, смелостта, мъжеството, справедливостта, милосърдието на двамата мъже, чието име се разнасяше по целия Див запад като символ на знание и умение, на помощ и състрадание, на благородство. Никога не ми хрумна, че този идеал може да бъде възможна цел за мен, може да бъде достигнат. Аз бях слаб физически, не можех да се бия, нямах авторитет, бях добър ученик в училище, но по-скоро това ми носеше подигравки, не и уважение. Когато започнах да тренирам не можех да оценя какво съм започнал и какво ще се случи. Сега много неща са различни. Имам ли възможност да помогна - не я пропускам. Примерът е все по-достижим. Виждам много хора остават без работа и търсят държавата - да ги изправи на крака, да опрощава задължения, да ги лекува. Но те не са изчерпали своите възможности, просто по-лесно е да мрънкаш, да обвиняваш и в крайна сметка да търсиш някой друг да те измъкне от блатото на собствената ти неспособност. Започнах нова работа, буквално от нулата. А може би не съвсем, защото има опит и способности, развивани с годините. Имам желание и търпение. Знам какво искам и за какво мога да претендирам. Това е моят начин, моят пример, моят път. Тренирах десетилетия и продължавам, за да изградя здраве, имунитет ако искате. Никога не съм пушил, не съм прекалявал с алкохол (въпреки неспирните подмятания на маса). Трудно ми е с режимът на хранене, но напоследък и с това се справям все по-добре. Всяка година ходя на преглед и оставям докторката да се чуди на кардиограмата ми и другите показатели. Да - имам травми, но ги лекувам с разумна практика, не с лекарства и операции.
За мен аплодисментите към лекарите са чиста проба поза, както и по-голямата част от живота в съвременното общество. Днес им ръкопляскаме, утре пак ще ги обсипем с хули. Днес те се опитват да ни спасят, но утре пак ще ги саботираме връщайки се към вредните си навици - цигари, алкохол, залежаване, преяждане, липса на движение, като не ходим на редовни прегледи, и така крием здравословните си проблеми. Тези хора заслужават искрено уважение и то може се изрази само по един начин - като почнем да ги слушаме, да променим вредните си навици, да следваме техните препоръки и предписания. Мисията невъзможна! Всичко е театър, роля, позьорство...
ъщото правим в дните, в които почитаме Левски, Ботев. Прекланяме глави за минута ... и след това изобщо не търсим възможност да следваме примера им - за чиста и свята република. Толкова ли е трудно да си събираме разделно боклука, да не превръщаме градинки и паркове, крайпътни канавки и паркинги в сметище, да си вършим съвестно служебните задължения без мързел и увъртания, да поддържаме добра физическа форма без стимуланти и препарати. Мнозина се пишат патриоти, но идея нямат какво означава това. Как да дадеш добър пример на децата си, как да ги учиш кое е стойностно, кое е морално. Е да, вижда се голяма част от населението какви разбирания има за празника - ядене, пиене и тея три работи. Най-лесно се отказаха от посещението на църквите, защото то също е поза и не им струваше нищо. Винаги съм влизал в храма със смирение и уважение, но не към институцията, а към примерът на един Учител. Не може модел за подражание да ти бъдат пайнерките, Митьо Пищова, мутрите (оборете ме ако искате, но вижте на какво приличат масово подрастващите).
Всеки днес се прекланя пред саможертвата на Исус Христос и на Левски, но никой не иска да следва примерът им. Да бъде скромен, отдаден, да помага и да стане също такъв стойностен пример. Достоен за следване и подражание.
Весел празник на всички! Да сте живи и здрави и малко по-мъдри
Аз не съм изучавал теология, а подозирам, че и много хора нямат никаква идея. Просто повтарят и повтарят, всяка година едно и също - църква, козунаци, яйца, агнешко, ядене и пиене и никаква мисъл за случилото се на този ден преди повече от 2000 г.
Исус е пример! Учител и водач с радикални за времето си идеи, отстоявал до смърт разбиранията си. Такъв е той за мен. Имал е последователи, ученици, както и предатели разбира се. Също като Левски в по-новите ни времена.
Исус е формулирал правила, защото общество не може да има без стабилни морални устои, без ясни цели, без единство, без борба, без труд, без разбирателство, без хармония. Това разбира се са същите идеи, които прокламира и Левски, същото на което е учил и О-Сенсей.
Но важното нещо е примерът, който никой не може да следва, не иска да следва, защото не ни стиска. Защото имаме твърде много за губене. Твърде много искаме, твърде малко сме склонни да дадем.
Съвременна църква е упадъчна институция, независимо дали е Православна, Католическа, Протестанстка, Евангелистка или каквато има там. Исус се е обличал в прости дрехи, Левски също, но вижте нашите свещеници - наконтени в злато, с корони и хоругви, возят се на Мерецедеси, Исус и Левски са обикаляли пеша, не знам дали са имали какво да яздят дори. Библията е крайно съмнителна книга, там има твърде много проповед, но ако се зачетете, ще установите, че идеите на Исус за равенство по пол, по раса, по занятие, там често ги няма. Заменени са с други, удобни заповеди. Учат как робът винаги трябва да се подчинява, как шамарът по едната буза не е достатъчен, трябва и другата да дадеш. Това е идеята на тоталитарните режими, каквито са били всички монархически режими по негово време, а по наше - виждаме ги и днес в Северна Корея и Китай.
Казват, ако имаш 2 ризи, да дариш едната на ближния си - дълбоко погрешно е това. Хора в нужда винаги ще има. Но те трябва да бъдат подпомагани и насърчавани да учат, да работят. Аз не създавам нещо, за да се ползва безплатно от лентяи и некадърници. Аз работя за моите деца, и за да има възможност държавата с излишъка от моя труд да гарантира сигурност, права, свобода. Не за да изхранвам децата на някои, които дори азбуката не искат да научат, не се подчиняват на никакви закони, живеят на гърба на цялото ни общество. Не за някои, за които е морално да забременяват на 12, да продават децата си, да ги обричат на просия, да ги учат на джебчийство, да извършват всевъзможни измами, да бият лекари, учители и полицаи, да не се ваксинират и така да подриват цялата ни здравна система.
Не е този примерът, които трябва да следваме!
Когато бях ученик имах двама герои - Винету и Олд Шетърхенд. Те бяха идеалът, разбира се Карл Май е един от най-именитите писатели-пацифисти и аз бях проникнат от идеите, скрити зад характерите на неговите герои. Бях вдъхновен от силата, смелостта, мъжеството, справедливостта, милосърдието на двамата мъже, чието име се разнасяше по целия Див запад като символ на знание и умение, на помощ и състрадание, на благородство. Никога не ми хрумна, че този идеал може да бъде възможна цел за мен, може да бъде достигнат. Аз бях слаб физически, не можех да се бия, нямах авторитет, бях добър ученик в училище, но по-скоро това ми носеше подигравки, не и уважение. Когато започнах да тренирам не можех да оценя какво съм започнал и какво ще се случи. Сега много неща са различни. Имам ли възможност да помогна - не я пропускам. Примерът е все по-достижим. Виждам много хора остават без работа и търсят държавата - да ги изправи на крака, да опрощава задължения, да ги лекува. Но те не са изчерпали своите възможности, просто по-лесно е да мрънкаш, да обвиняваш и в крайна сметка да търсиш някой друг да те измъкне от блатото на собствената ти неспособност. Започнах нова работа, буквално от нулата. А може би не съвсем, защото има опит и способности, развивани с годините. Имам желание и търпение. Знам какво искам и за какво мога да претендирам. Това е моят начин, моят пример, моят път. Тренирах десетилетия и продължавам, за да изградя здраве, имунитет ако искате. Никога не съм пушил, не съм прекалявал с алкохол (въпреки неспирните подмятания на маса). Трудно ми е с режимът на хранене, но напоследък и с това се справям все по-добре. Всяка година ходя на преглед и оставям докторката да се чуди на кардиограмата ми и другите показатели. Да - имам травми, но ги лекувам с разумна практика, не с лекарства и операции.
За мен аплодисментите към лекарите са чиста проба поза, както и по-голямата част от живота в съвременното общество. Днес им ръкопляскаме, утре пак ще ги обсипем с хули. Днес те се опитват да ни спасят, но утре пак ще ги саботираме връщайки се към вредните си навици - цигари, алкохол, залежаване, преяждане, липса на движение, като не ходим на редовни прегледи, и така крием здравословните си проблеми. Тези хора заслужават искрено уважение и то може се изрази само по един начин - като почнем да ги слушаме, да променим вредните си навици, да следваме техните препоръки и предписания. Мисията невъзможна! Всичко е театър, роля, позьорство...
ъщото правим в дните, в които почитаме Левски, Ботев. Прекланяме глави за минута ... и след това изобщо не търсим възможност да следваме примера им - за чиста и свята република. Толкова ли е трудно да си събираме разделно боклука, да не превръщаме градинки и паркове, крайпътни канавки и паркинги в сметище, да си вършим съвестно служебните задължения без мързел и увъртания, да поддържаме добра физическа форма без стимуланти и препарати. Мнозина се пишат патриоти, но идея нямат какво означава това. Как да дадеш добър пример на децата си, как да ги учиш кое е стойностно, кое е морално. Е да, вижда се голяма част от населението какви разбирания има за празника - ядене, пиене и тея три работи. Най-лесно се отказаха от посещението на църквите, защото то също е поза и не им струваше нищо. Винаги съм влизал в храма със смирение и уважение, но не към институцията, а към примерът на един Учител. Не може модел за подражание да ти бъдат пайнерките, Митьо Пищова, мутрите (оборете ме ако искате, но вижте на какво приличат масово подрастващите).
Всеки днес се прекланя пред саможертвата на Исус Христос и на Левски, но никой не иска да следва примерът им. Да бъде скромен, отдаден, да помага и да стане също такъв стойностен пример. Достоен за следване и подражание.
Весел празник на всички! Да сте живи и здрави и малко по-мъдри
Коментари
Публикуване на коментар