Негативизъм - негативизирам!

Това е - истината за съвременния българин е, че е недоучил, недоработил, недоразбрал, недохранен, недолюбен, ненапоен, незачитан, некадърен, некомпетентен ..., недоклатен смотаняк и деграде.
Така е - ако се четат вестници, ако се гледа телевизия, ако се слушат подли комунистически издънки и подлоги.

Продажни мизерници трупат планини от публицистичен боклук и другите малоумни и слабоинтелигентни мизерници не виждат отвъд тях нищо освен скапания си, тъп, безмислен животец, чакат мизерната си пенсийка, все едно е манна небесна и не си дават никакъв зор, защото НЯМА СМИСЪЛ!

Това е идеята - да повярваш, че каквото и да направиш - все е тая - изход няма!

Е, разбира се това е идеята на пропагандата, на която припяват всички добре-платени клакьори - псевдо-журналисти, псевдо-водещи, псевдо-политици, псевдо-лидери. Да се загубиш в мъглата на безмислието, на безнадеждността, на безсилието, на безизходицата. И да спреш да се бориш! Да се носиш по течението, доде те понесат към влажната земя и червеите да довършат агонията.

ЗАЩО?
Има много неща в живота, които са по-важни от обществено положение, банкови сметки, социален статус във Фейсбук, Туитър, Инстаграм и тн.

Гледах тея дни един филм - ИП МАН с Дони Йен. Стар е филмът, обаче е показателен. Актьорът е страхотен - наистина майстор във Вин-чун. Пресъздадена е много добре атмосферата на японската окупация в Китай, на проблемите с мафията в Хонг Конг. Страхотно изпълнение.
Обаче по-важното - въпреки трудностите, несполуките, проблемите, смъртни заплахи дори - ИП МАН си остава до последно верен на идеите, на философията на бойните изкуства и ги отстоява дори с юмруци и оръжие когато се налага. Това и трябва да направим самите ние.
Винаги съм смятал, че да четеш е полезно, поучително, има много интересни неща в книгите, вестниците, списанията, а сега и в Интернет. Обаче съвременната журналистика и публицистика - позор! Имат такава власт, такъв обхват да представят идеи, знания, култура.
Вместо да просветляват хората, те да стават по-информирани и умни - става обратното - заливат те с помия, скапаните шоу-програми те обвиват с цинизъм и простащина, новините са само за убийства и катастрофи, растящи цени и социална несправедливост, аналитичните предавания добавят само драма и никакъв анализ, за каквото е платено - това се говори и показва, добрите примери се крият. И ставаш все по-голям клошар, доде се не усмърдиш целия. И ставаш мизерник. Мизерия и в душата, и в тялото - и заприличваш на зомби. И започваш да негативизираш всичко, няма добри неща, няма добри хора, няма пари, няма приятели, само мъка и мизерия.

КРАЙ!