АЙКИДО - начин на мислене, начин на живот

Във връзка с наредбата за регистрация на треньорските кадри у мен напират някои мисли, които в крайна сметка трябва да видят белия лист. Първо най-важното нещо за едно общество, за да върви напред в духовно и материално отношение е просветата. Това не е образованието, което с хаотични реформи в последните 30 години доведе до изграждането на няколко поколения, които нямат грам идея за перпектива и реализация и в крайна сметка и път, по който да поемат в живота си. Просветата е свързана с цялостно изграждане на духовно завършени индивиди, знаещи своите способности, своите интереси в една или друга област, своите мечти и идеали. Това трябва да са хора с ясна цел, ориентация, желания и разумни претенции в обществото. Вместо това е пълно с хора, прекаляващи с изискванията си към работа и заплащане, към обществените ангажименти за здравна осигуреност, образование, сигурност, а в същото време не могат да предложат нищо стойностно насреща нито като труд, нито като идеи. Б...

Не можеш да я прескочиш, не можеш да я заобиколиш, не можеш да взимаш по 2-3 етажа наведнъж. Всичко става стъпка по стъпка, колкото и да е надарен човек, каквито и учители и условия да има. За съботната тренировка да кажа нещо - беше си обикновена тренировка, необичайното е, че бях в необикновено добра кондиция. Което напоследък става все по-често. :) Но да кажа за тренировката - установих 2 неща. Пълна липса на концентрация у някои хора и много трудно адаптиране към това, което се иска у повечето трениращи. Защо става така? На първо място всеки иска да тренира нови и нови техники и варианти, да е приложно ако може, обаче да тренира упражнения, падания, партниране с влагане на старание и мисъл - ето това не им се получава на масовката. Партнирането в АЙКИДО е както във всички бойни изкуства. Първоначално без голямо съпротивление и контра-атаки. И точно тук става драмата. Някои инструктори говорят за несъпротивление и забравят, че това значи да се впишеш в дейс...

Има една много сериозна разделителна линия между бойните изкуства и бойните спортове. Философията. Нещо, на което О'Сенсей много е държал, е АЙКИДО да не се поквари и да стане поредния спорт, губейки светлината на законите на честта и достойнството, присъщи на висшите самураи. БУШИДО. Пътят на война. Сложна система от правила, ритуали, познание. Разбира се и съответния религиозен примес. Виждам как Карате и Джудо са превърнати в едно голямо нищо. Помпане на мускули, някакви техники, удари, похвати, кати и нито искрица философски идеи, мъдрост. Бойните изкуства в своята същина имат физически и духовен аспект. Първото е ясно, второто е нужно, за да не бъдат превърнати в оръжие на престъпността, в ръцете на неграмотни и безскрупулни хора те могат да нанесат (и това и правят) страшни щети от физическо и морално естество. Когато обаче изтриете духовността, остава само физиката и за да има минимум равновесие - какво правите - орязвате я, поставяйки я в ограничени ...

Много пъти съм си задавал въпроса "защо започнах?". Беше около студентския празник (8.12.1997 г), бях в провинцията с братовчед ми, бяха си купили видео и имаха карта от видеотеката. Викам му аз да си вземем малко екшъни и награбваме покрай другото един филм със Стивън Сегал. Не знам какво се случи, но бях толкова впечатлен, че изгледахме всички други касетки с негово участие, които намерихме там по 2-3 пъти. На едната касетка отзад пишеше, че има степен 6ти Дан АЙКИДО. И тогава Слави ми казва - ами там горе на хълма (в Дескрим) го тренират това АЙКИДО, ходи и почвай. На 10ти влязох в залата - там се мотаят 4-5 момчета на моя възраст, чакат да стане време за тренировката. Казаха ми "седни погледай, да видиш дали ще ти хареса". Ама аз не съм дошъл да гледам - и се хвърлих директно в дълбокото. То се оказа и болезнено за тялото, но за душата - върха. Едва ли да съм се прибирал толкова щастлив някога вкъщи, както през първите няколко месеца трениро...

Отдавна мислех да пиша по темата за инцидентите с автобуси по нашите пътища, както и с тировете, лудите шофьори, мотористи и тн. Да отворя първо дума за последната тежка катастрофа край Своге. Има няколко въпроса, които не изискват нито специално разследване, нито асфалтови извадки, нито кой знае какви познания и умения: - имаше ли този автобус колани за пътниците? - с какви гуми е бил оборудван? - защо ДАИ са проспали липсата на технически преглед? Първо за коланите - и в тази и другата катастрофа на Тракия пътниците са били без колани. Имам предвид загиналите. Жената, която изписаха първа от по-тежко пострадалите заяви, че автобусът е бил оборудван с колани. Тогава защо никой не ги е ползвал? За гумите - това се проверява точно за 5 мин - година на производство и за какъв сезон са подходящи, къде и кой ги е произвел. Всичко е написано и кодирано на гумата. Никой не отваря дума по въпроса, а гумата дори е по-важна за сцеплението от състоянието на асфалта. За...

Това е - истината за съвременния българин е, че е недоучил, недоработил, недоразбрал, недохранен, недолюбен, ненапоен, незачитан, некадърен, некомпетентен ..., недоклатен смотаняк и деграде. Така е - ако се четат вестници, ако се гледа телевизия, ако се слушат подли комунистически издънки и подлоги. Продажни мизерници трупат планини от публицистичен боклук и другите малоумни и слабоинтелигентни мизерници не виждат отвъд тях нищо освен скапания си, тъп, безмислен животец, чакат мизерната си пенсийка, все едно е манна небесна и не си дават никакъв зор, защото НЯМА СМИСЪЛ! Това е идеята - да повярваш, че каквото и да направиш - все е тая - изход няма! Е, разбира се това е идеята на пропагандата, на която припяват всички добре-платени клакьори - псевдо-журналисти, псевдо-водещи, псевдо-политици, псевдо-лидери. Да се загубиш в мъглата на безмислието, на безнадеждността, на безсилието, на безизходицата. И да спреш да се бориш! Да се носиш по течението, доде те понесат ...

Или казано иначе, защо едни имат толкова много пари и власт, а други - мъка и нищета. За щастие не живеем в Средновековието. И не аристократичната жилка определя как ще живеем, дали ще бъдем слуги или господари, дали ще бъдем богати или бедни, дали ще имаме приятели или само врагове. Нещата в живота, в природата, във вселената са равновесни. Звезди и планети умират - други се раждат. Парите и властта днес са у едни, утре в други. Няма нищо постоянно. Защо тогава да мислим за живота си като за постоянна мизерия, мъка и неудача? Това са временни неща. Големият проблем е в това - не е редно едни хора да се счупват от работа, за да изхранват търтеи и негодяи. Това е най-голямата несправедливост. Кога най-после всеки ще почне да си получава по заслугите?! Да карам наред - политиците - масово не посещават пленарни занимания, масово се занимават с лобизъм, купени и продадени, днес с едни - утре с други. Ами решението е просто - да не получават заплата! Ама никаква, т...