Стълбицата на обучението

Не можеш да я прескочиш, не можеш да я заобиколиш, не можеш да взимаш по 2-3 етажа наведнъж.
Всичко става стъпка по стъпка, колкото и да е надарен човек, каквито и учители и условия да има.
За съботната тренировка да кажа нещо - беше си обикновена тренировка, необичайното е, че бях в необикновено добра кондиция. Което напоследък става все по-често. :)
Но да кажа за тренировката - установих 2 неща. Пълна липса на концентрация у някои хора и много трудно адаптиране към това, което се иска у повечето трениращи.
Защо става така?
На първо място всеки иска да тренира нови и нови техники и варианти, да е приложно ако може, обаче да тренира упражнения, падания, партниране с влагане на старание и мисъл - ето това не им се получава на масовката.
Партнирането в АЙКИДО е както във всички бойни изкуства. Първоначално без голямо съпротивление и контра-атаки. И точно тук става драмата. Някои инструктори говорят за несъпротивление и забравят, че това значи да се впишеш в действията на отсрещния, а не да се предаваш без бой. Изпълнявайки точно Тай-но хенка и Тай-сабаки много лесно и успешно можеш да избегнеш всяка атака и да се поставиш в удобна позиция за влизане. Това обаче изисква доста време и старание в упражняване на прости движения отново и отново, хиляди пъти. И то със съответната концентрация, дишане и тн. Което значи труд и усилия и пот. А те хората искат да стане бързо и лесно и да е качествено и ефективно и ...
На второ място са похватите на инструкторите - виждат, че хората искат това и онова и им дават. Ама те не могат да скочат 2 етажа нагоре на ниво 2-3 Дан примерно. Дори и да могат мисълта "ама това е за черен колан" ги спира. А то разликата е в детайлите. Всичко може да се направи и от сините и от черните колани. Обаче едните ще насочат вниманието си към последователност на движенията като стъпки, ключове, извеждания, а напредналите ще търсят слаби места, уязвими моменти на недоизвеждане, на слабо водене, липса на ключ. Тоест всеки би могъл да направи всяка техника или комбинация, но в съответствие с неговото напредване в материята.
Тези неща разбира се са в идеалния случай с идеалния Сенсей. А колко са такива и съобразяват какво показват и на кого? Какво изискват? Това е един трети въпрос и всеки инструктор си знае отговора за себе си.
За мен на първо място стои партнирането. Формата на Уке. Не съм го измислил аз, това ми е набивано доста в главата. Германов Сенсей често казваше, че ако станеш много добър като Уке (да атакуваш и приемаш последствията като падане, ключове и тн), то неминуемо ще станеш такъв и като Тори (първоначално се отбраняваш и отстъпваш, а после поемаш инициативата и завършваш нещата с положителен резултат). Обаче всеки иска да хвърля, да чупи китки и лакти и глави. Ами няма как да стане това. Ин и Ян. Едното без другото не може, а и те са непослушни и понякога подли и непрекъснато си сменят местата :)
Нещо и за Рандори-практиката да напиша.
Много хора гледат на това като на свободен бой с 3-6 човека. Което всъщност е пълна глупост!
Много е просто. Рандори означава да овладееш хаоса, но не означава да смелеш на кайма 3-4-5 човека. Ти и не можеш. В повечето случаи това са хора с приличен тренировъчен опит, падат-стават и пак са насреща. На всичко отгоре в изпитната форма са им разрешени всякакви атаки - и удари, и ритници, и хватове, задържане, някой може и да ви хвърли (аз го правя от време на време, за да не забравят хората, че атаката е истинска, не е много културно да разбиеш на някой зъбите в залата, но все пак трябва да знае, че атаките са истински и хвърлянето е точно такова и чувствително по-безопасно от удар в брадата или в слъчнчевия сплит). Срещу това изпитваният има право да отговори само с Ирими-наге, Кокю-наге и Судори. При това ограничение трябва да се потърси каква е цялостната идея - а тя е проста по моему - да се види движението на изпитвания (дали ще е избягване на атака (Кокю-наге), влизане (Ирими-наге) или изчезване (Судори)), ориентиране в ситуацията и извличане на максималните позитиви. Това е. Не е целта да хвърлиш или да бутнеш всеки изпречил се. Това е невъзможно и несмислено. Целта е да намериш път, да подредиш играта доколкото позволява мястото и бройката на атакуващите и ако можеш да ги елиминираш един по един. Да попречиш да стигнат до теб също е решение. Избягвайки челен сблъсък с най-големите и най-силни физическиили психически правим точно това. В същото време работиш върху по-уязвимите в групата. Има случаи, в които трябва неминуемо да отстраниш водачът, ако има такъв. Също е добра тактика.
За щастие хората показват все по-добро поведение, което значи, че израстват и се учат. Но така или иначе, това е само една малка част от процеса на обучение. Малките стъпала на горе трябва да се извървят едно по едно до върха.