Държавата - в полза на обществото?

Във връзка с наредбата за регистрация на треньорските кадри у мен напират някои мисли, които в крайна сметка трябва да видят белия лист.

Първо най-важното нещо за едно общество, за да върви напред в духовно и материално отношение е просветата. Това не е образованието, което с хаотични реформи в последните 30 години доведе до изграждането на няколко поколения, които нямат грам идея за перпектива и реализация и в крайна сметка и път, по който да поемат в живота си.

Просветата е свързана с цялостно изграждане на духовно завършени индивиди, знаещи своите способности, своите интереси в една или друга област, своите мечти и идеали. Това трябва да са хора с ясна цел, ориентация, желания и разумни претенции в обществото.

Вместо това е пълно с хора, прекаляващи с изискванията си към работа и заплащане, към обществените ангажименти за здравна осигуреност, образование, сигурност, а в същото време не могат да предложат нищо стойностно насреща нито като труд, нито като идеи.

Бойните ИЗКУСТВА (БИ), не случайно натъртвам на тази дума, защото искам да ги разгранича от спорта, са един доста добър начин за просвета. Затова във БИ няма треньори, а има УЧИТЕЛИ. Идеята за изграждане на личности с ясна и разумна преценка, бърза ориентация в кризисна или работна ситуация, добро физическо и психическо здраве, тази идея е основата за правилен път на просвещение. Това се постига с практика, която продължава през целия ни живот, защото човек е така устроен, че никога не спира да се учи.

Второто много важно условие е обществено-полезната дейност да се разграничи изцяло от бизнеса за лично обогатяване. Тука вече нещата са критични. Всички детски градини, училища са обсадени от групи, занимаващи се с различна спортна дейност от "квалифицирани" треньори. Разбираемо е да се създаде Регистър на треньорските кадри, обаче какво ще имаме след това? Един списък на хора с дипломи, ама какво стои зад тези дипломи. Аз не виждам нищо повече от едни добри пари, преминали в едни добри ръце на хора, лицензирани от министерството да продават услугата "следдипломна квалификация" (СДК).
Да ме прощават, ама тая СДК с какво обогатява познанието и опита на един човек, хванал се да преподава (не да тренира).

На първо място - къде в тази диплома е отбелязан опитът на въпросното лице в съответното БИ. Защото има немалки цветни колани придобили такава квалификация. Абе те не познават още техническата част, да не говорим за интелектуално развитие и израстване. Кой ще ги проверява тези неща? Кой е компетентен тук да оценява Учители по вътрешни стилове на Кунг-фу, по Винг Чун, по Муай Тай и тн знайни и незнайни БИ. Как ще се прецени една методика на обучение става ли или не? Дали самият човек знае какво прави, как структурира процеса на обучение и как изпълнява програмата? Тоест не само дали могат да изпълняват правилно техническата част, а дали могат и да преподават, а то не е за всеки - трябва усет, адаптивност, креативност. Тези качества обаче обикновено са вродени и не подлежат на продобиване, а само на развиване и изфиняване (както е казвал Стефан Хинков Сенсей).

На второ място - много стилове, течения, ако един Сенсей или Сифу, Шихан или Грандмайстор има една програма, методика, начин на изпълнение на упражнения и техники, срещу него има 10 или 20 с друга визия за нещата, други похвати и тн. Че кой е толкова компетрентен и по-важното БЕЗПРИСТРАСТЕН, за да оценява едно или друго?

В състезателния спорт има правила, които важат за всички с еднаква сила (или поне би трябвало да е така). Съответно там няма такова разнообразие от методики и програми. Обаче във БИ всяка подобна унификация би била пагубна.

Разбира се, всяка по-голяма организация във БИ има собствени правила за изпити, за обучения.
За мен единствената драма е доколко се спазват те, доколко се правят компромиси и в крайна сметка колко е жалко да видиш един 3-4 дан да има способностите на кафяв колан. По-важният въпрос е при тези си данни въпросният как преподава, а това се вижда веднага на изпитите на неговите ученици. И вторият въпрос е как да се повиши нивото на хората, като им се предоставят способни Учители. Това няма как да стане, като се разрешава на всеки с черен колан да си отвори зала. И тук контролът трябва да се на съответната организация. Нещо което не знам дали съществува изобщо.
Аз лично питах, преди да пристъпя към създавнето на група. И за мен така е редно. Старая се да присъствам на специализирани обучения когат ми е възможно. Колко "Сенсеи" правят така? Колко продължават да тренират под наблюдение? Колко преподават под наблюдение?
Ето това са нещата , които трябва да се разискват на високо ниво.

От гледна точка на държавата БИ трябва да се разглеждат изцяло отделно от спорта. Не е лошо да има Регистър, но той би бил полезен повече за хората, които не знаят на кой оставят да обучава децата си. Само че при толкова много инфо в интернет, както се казва, който се интересува - ще прочете и ще знае.