АЙКИДО - начин на мислене, начин на живот

Когато Германов Сенсей ни говори по темата за Доджо - що е то и има ли почва у нас - това беше доста интересно, обаче аз стигнах до един странен може би извод. Всъщност в съвременните условия Доджо не е място за следване на Пътя - поне повечето не следват никакъв Път (според езотеричните виждания), те са стъпили здраво на Пътя на самодоволството, Его-то е светлината в техния тунел и поредния "защитен" Дан е венецът на техните усилия. Т ези хора никак не разбират нито принципите и идеите на АЙКИДО, нито самата практика и търсеното в което и да е Бойно Изкуство. Самоусъвършенстването - това е да избистриш духовната си същност - да бъдеш Човек. С добродетели, принципи, идеи; съзидателен, отговорен, общителен, благ, твърд в отстояването на ценностите, състрадателен, въобще всичко, което ни разделя от чисто животинския свят на зверовете, избиващи се за територия (храна и размножаване). Значи по моему Доджо е мястото за запознаване с Пътя - има истински Сенсей (както аз посе...

Основен способ за обучение в АЙКИДО както е известно е тн договорена практика. Просто казано всеки от учениците си има програма – последователност от движения, извеждания, хвърляния/падания, ключове/задържания. Нещо като ката синхронно изпълнявана от 2ма души. Това е една от причините АЙКИДО да се свързва с танц, където нещата са поставени по съвсем аналогичен начин. Тази практика обаче изисква точност на изпълнението и запазване на основната рамка, поставена от Сенсей. Всяко излизане извън рамката опорочава нещата и се стига до невъзможност за изпълнение на техниките в точно този им вид. Известно е, че наименованието на техниката се състои от името на атаката (хващаща или ударна) и на защитата (с ключ, хвърляне, задържане), както и понякога определяне на вариант (ирими/тенкан, омоте/ура). Задавайки основната рамка с името на техниката, Сенсей поставя основните положения за това как трябва да се изпълнява. Тоест задачите на Тори и Уке. Те трябва да се придържат точно към задани...

В(Б)ремето на фалшивите ценности във и извън бойните изкуства Още в началото на моята подготовка, когато бях новак-левак с бяло коланче, тогавашният ми Сенсей насочи вниманието ми към някой книги от езотерическата литература. Идеята беше проста – да се запозная с ценностите на БИ. Но какво   са те – да потиснеш ЕГО-то, да се себеусъвършенстваш, да си постоянен, активен, търпелив, да довършваш нещата докрай, да различаваш добро и зло, правилно и грешно, да постъпваш разумно, да се контролираш и тн. Черният колан – заветна цел. Що за глупост! За доста хора в БИ това е венецът на усилията. Да ама ...не. Черният колан не е цел дори, само една от многото стъпки по пътя. Забележитолно или не, но аз исках да имам кафяв колан и не случайно го носих цели 14 години. Кафевият беше ключа, билета за едно по-интересно пътуване. Даваше възможност да участваш във всички тренировки, включително и инструкторски семинари. Това исках – да мога да бъда там, при истинските техники, приложнит...

На последния Кю-тест, провел се преди 10тина дни, един от изпитваните заяви, че за него АЙКИДО е начин на живот. Да кажа, че бях озадачен е меко казано. Едно доста износено клише се изсипва и не е ясно тоя младеж дали всъщност има понятие за какво става дума. За приложение в живота да не говорим. Известни са 4те основни принципа на АЙКИДО – ниска стабилна позиция, отпуснатост на тялото, съсрадоточаване в единствената точка (ТАНДЕН) и излъчване на КИ. Какво означава това обаче вплетено в ежедневието ни? Тук ще опиша собствено то си виждане по въпроса, без да претендирам, че съм дорасъл да спазвам на 100 % нещата в моя си живот, но поне правя сериозни крачки в тая посока. Да имаш ниска стабилна позиция – това значи буквално да си тежиш на мястото – да си солиден като положение в работата си, в отношенията си с хората, да правиш всичко с влагане и на достатъчно енергия, и на мисъл. Когато водиш спор да си непоклатим с аргументите си, когато се забавляваш да се откъснеш от вс...

Къде са учителите на новото време? Няма ги, изгубени са в напъните за икономически растеж и печалби, политиканстването и безумните решения на всякакви равнища. Защо се случи така? Днес най-важно от всичко е дипломата, документът, бил той за завършен курс или университет. Но не дипломата е носител на знание или умение, такъв е самият човек. Доколко документите отразяват реалното - това е същността на въпроса. Някога да станеш майстор или учен е било трудна задача - минавало се е през всички нива - от чирак, през калфа, помощник-майстор и след години на мъки и старание е можело да ти се издаде свидетелство само въз основа на показани отлични резулати. Сега не е така - училища, университети, колежи - бълват "професионалисти" със страшна сила. Но те не знаят, не могат; да - минали са тестове и изпити, но в реалния живот са едно нищо. Тепърва ще трябва да се сблъскват с проблемите, да ги дълбаят, да решават бързо и ефективно, да избягват капани и спънки. Да се доказват! Учителите ...