Учителите на новото време
Къде са учителите на новото време?
Няма ги, изгубени са в напъните за икономически растеж и печалби, политиканстването и безумните решения на всякакви равнища.
Защо се случи така? Днес най-важно от всичко е дипломата, документът, бил той за завършен курс или университет. Но не дипломата е носител на знание или умение, такъв е самият човек. Доколко документите отразяват реалното - това е същността на въпроса.
Някога да станеш майстор или учен е било трудна задача - минавало се е през всички нива - от чирак, през калфа, помощник-майстор и след години на мъки и старание е можело да ти се издаде свидетелство само въз основа на показани отлични резулати. Сега не е така - училища, университети, колежи - бълват "професионалисти" със страшна сила. Но те не знаят, не могат; да - минали са тестове и изпити, но в реалния живот са едно нищо. Тепърва ще трябва да се сблъскват с проблемите, да ги дълбаят, да решават бързо и ефективно, да избягват капани и спънки. Да се доказват!
Учителите са били ценени и уважавани от всички слоеве на обществото.
Но това е минало - сега никой не го интересува. Има много по-важно нещо - дипломите и парите.
Ето и един пример, които е точно отражение е жалката действителност - напоследък всички са се вторачили в един от сюблимните ремонти в центъра на София - Графа. Телевизия, радио, интернет - ври и кипи. Изявяват се разни "стожери" на строителството, архитектурата и естетиката. Страшна работа!
Кои са те - млади момченца, дет се вика брада нямат още, но вече знаят всичко - за обществените поръчки, за материалите, за строежа на релсови пътища, за градинарството, за естетичното оформление на градската среда, за безопасността. Те знаят ВСИЧКО! Боравят свободно с юридически материали - закони, наредби, членове, алинеи, точки. Кой им даде това самочувствие, кой им даде сцена да се изявяват? Та те няма никакъв практически опит, не създали нищо, досега само са черпили, не са имали време да докажат знанията си. Но ето - вдигнали са глас до небесата. Защото имат самочувстие! Имат дипломи! Кой ги толерира - медиите, журналистите.Но тези последните са същата милост - нищо не разбират, млади са - това ОК, ама им трябва време да понаучат туй-онуй. За да могат да задават правилните въпроси на правилните хора. Само, че и те не са в час - нямат нито теоретична подготовка, нито практически опит.
И стигаме до същината - къде са учителите. Ами то такива почти няма. Има преподаватели - забележете - изпяват си репертоара и кой както може да се оправя. Но това не са учители.
Има много сериозна разлика и това трябва да се каже - да си Учител, значи да имаш отношение - към всеки, според неговите възможности, способности да разбира, да заучава, да анализира. Учител значи да даваш насоки, да подпомагаш, да изваждаш скритото у всеки един ученик и да му съдействаш да го използва по най-добрия и ефективен начин. Учител - значи да дадеш точна преценка за това, което знае и може един ученик. Иначе този ще си вирне носа и - виждаме какъв е резултатът. Човек трябва да има съзнание и да се съобразява какво представлява. Когато обаче ти се изгради едно такова фалшиво самочувствие - ей ги на - голяма уста, но нищо свършено зад гърба.
В нета често наричат кмета на София "Даскалицата". - Да, тя е била учител, а доколкото знам и директор на училище. Но що за прозвище. Това е отношението на масата от съвременниците ни към тази професия. Това е настоящата култура на простолюдието, което замеря с кал и фъшкии всеки, които си е направил труда да учи, да работи и да създава нещо с търпение и работа. Безобразие!
Дори да не я харесвате като кмет, да не одобрявате работата и, защо трябва да заклеймявате една от най-ценните и важни за обществото професии? Защо ли, ами защото учителите сами докараха нещата дотам. Те вече не са носители и разпространители на знанието, на етичните норми и на културата в обществото. Те са се принизили до раздавачи на дипломи. Защото за простия човек е важно документчето, с което може да се бута за по-добре платена службица. Затова е толкова необходимо да си учил в Оксфорд или Кеймбридж. Това е билет директно за горните етажи на управлението - дали ще е в бизнеса или политиката - все тая. Ама нямаш грам опит, ама нямаш никакво умение - е и? Имаш тапия! И те ти я дават, защото пари са нужни всекиму, както и дипломки.
И стигаме до разковничето на драмата - едни младежи с тапии се изявяват на сцената на други недораслеци с тапии и малоумната аудитория е щастлива и доволна, защото са натирили политици и строители, бизнесмени и преприемачи няма да казвам къде, извадили са им кирливите ризи на показ, създали са работа на съд и прокуратура и са направили чудо на чудесата.
Те са забравили обаче нещо много съществено. Никой от тях няма да се нагърби да помести дори една плочка, няма да засади цвете или дърво, за да стане Графа по-красива и приятна улица. Те могат само да лаят, да се зъбят, да сипят обвинения и хули, но не могат да свършат никаква работа всъщност. Защото празните приказки не са работа. Те само запълват и разнообразяват сивото ежедневие на народонаселението. Тълпата има нужда от хляб и зрелища нали! Че след 2 месеца никой няма да забелязва някоя крива плочка или колче, счупена пейка или лампа - това е 1000% сигурно. Важно е сега да се хвърля омраза по врага, защото идат избори. И защото трябва да има враг - това е основната храна на пропагандата и демагогията.
А врагът - е това е една учителка. Разбира се и хората от нейния екип.
Жалко е, казваме на децата си да уважават учителите, но това са само думи. При първи удобен случай се нахвърляме върху тях, като хиени на мърша. Забравили сме, че без тях не бихме могли една буква да напишем. Не бихме могли да си купим нищо, защото нямаше да можем да смятаме.
Изход има - хората трябва да спрат да се борят за дипломи, нужни са знание и умение. Учителите не трябва да се мъчат с програми спуснати от безумни администратори. Трябва да се промени цялата система, всеки ученик трябва да се насочи и всеки да бъде това, което е, но по-силен и по-можещ в областта на своите способности. Унификацията е пагубна и вредна. Създава чудовищни неща - хора, които разбират от всичко, но не умеят нищо. Силни са на приказки, а се въртят и не могат да се задържат по фирмите и все шефовете са виновни за техните неудачи.
Промяната трябва да започне от административния апарат - тези, които правят програмите за обучение трябва да слязат в класните стаи. Да видят с очите си какво са натворили в учебници и помагала.
Учителите трябва да си възвърнат способностите да търсят в своите ученици зрънцето талант и да им показват Пътя. Този път, който ще ги изведе до достоен и осмислен живот.
Няма ги, изгубени са в напъните за икономически растеж и печалби, политиканстването и безумните решения на всякакви равнища.
Защо се случи така? Днес най-важно от всичко е дипломата, документът, бил той за завършен курс или университет. Но не дипломата е носител на знание или умение, такъв е самият човек. Доколко документите отразяват реалното - това е същността на въпроса.
Някога да станеш майстор или учен е било трудна задача - минавало се е през всички нива - от чирак, през калфа, помощник-майстор и след години на мъки и старание е можело да ти се издаде свидетелство само въз основа на показани отлични резулати. Сега не е така - училища, университети, колежи - бълват "професионалисти" със страшна сила. Но те не знаят, не могат; да - минали са тестове и изпити, но в реалния живот са едно нищо. Тепърва ще трябва да се сблъскват с проблемите, да ги дълбаят, да решават бързо и ефективно, да избягват капани и спънки. Да се доказват!
Учителите са били ценени и уважавани от всички слоеве на обществото.
Но това е минало - сега никой не го интересува. Има много по-важно нещо - дипломите и парите.
Ето и един пример, които е точно отражение е жалката действителност - напоследък всички са се вторачили в един от сюблимните ремонти в центъра на София - Графа. Телевизия, радио, интернет - ври и кипи. Изявяват се разни "стожери" на строителството, архитектурата и естетиката. Страшна работа!
Кои са те - млади момченца, дет се вика брада нямат още, но вече знаят всичко - за обществените поръчки, за материалите, за строежа на релсови пътища, за градинарството, за естетичното оформление на градската среда, за безопасността. Те знаят ВСИЧКО! Боравят свободно с юридически материали - закони, наредби, членове, алинеи, точки. Кой им даде това самочувствие, кой им даде сцена да се изявяват? Та те няма никакъв практически опит, не създали нищо, досега само са черпили, не са имали време да докажат знанията си. Но ето - вдигнали са глас до небесата. Защото имат самочувстие! Имат дипломи! Кой ги толерира - медиите, журналистите.Но тези последните са същата милост - нищо не разбират, млади са - това ОК, ама им трябва време да понаучат туй-онуй. За да могат да задават правилните въпроси на правилните хора. Само, че и те не са в час - нямат нито теоретична подготовка, нито практически опит.
И стигаме до същината - къде са учителите. Ами то такива почти няма. Има преподаватели - забележете - изпяват си репертоара и кой както може да се оправя. Но това не са учители.
Има много сериозна разлика и това трябва да се каже - да си Учител, значи да имаш отношение - към всеки, според неговите възможности, способности да разбира, да заучава, да анализира. Учител значи да даваш насоки, да подпомагаш, да изваждаш скритото у всеки един ученик и да му съдействаш да го използва по най-добрия и ефективен начин. Учител - значи да дадеш точна преценка за това, което знае и може един ученик. Иначе този ще си вирне носа и - виждаме какъв е резултатът. Човек трябва да има съзнание и да се съобразява какво представлява. Когато обаче ти се изгради едно такова фалшиво самочувствие - ей ги на - голяма уста, но нищо свършено зад гърба.
В нета често наричат кмета на София "Даскалицата". - Да, тя е била учител, а доколкото знам и директор на училище. Но що за прозвище. Това е отношението на масата от съвременниците ни към тази професия. Това е настоящата култура на простолюдието, което замеря с кал и фъшкии всеки, които си е направил труда да учи, да работи и да създава нещо с търпение и работа. Безобразие!
Дори да не я харесвате като кмет, да не одобрявате работата и, защо трябва да заклеймявате една от най-ценните и важни за обществото професии? Защо ли, ами защото учителите сами докараха нещата дотам. Те вече не са носители и разпространители на знанието, на етичните норми и на културата в обществото. Те са се принизили до раздавачи на дипломи. Защото за простия човек е важно документчето, с което може да се бута за по-добре платена службица. Затова е толкова необходимо да си учил в Оксфорд или Кеймбридж. Това е билет директно за горните етажи на управлението - дали ще е в бизнеса или политиката - все тая. Ама нямаш грам опит, ама нямаш никакво умение - е и? Имаш тапия! И те ти я дават, защото пари са нужни всекиму, както и дипломки.
И стигаме до разковничето на драмата - едни младежи с тапии се изявяват на сцената на други недораслеци с тапии и малоумната аудитория е щастлива и доволна, защото са натирили политици и строители, бизнесмени и преприемачи няма да казвам къде, извадили са им кирливите ризи на показ, създали са работа на съд и прокуратура и са направили чудо на чудесата.
Те са забравили обаче нещо много съществено. Никой от тях няма да се нагърби да помести дори една плочка, няма да засади цвете или дърво, за да стане Графа по-красива и приятна улица. Те могат само да лаят, да се зъбят, да сипят обвинения и хули, но не могат да свършат никаква работа всъщност. Защото празните приказки не са работа. Те само запълват и разнообразяват сивото ежедневие на народонаселението. Тълпата има нужда от хляб и зрелища нали! Че след 2 месеца никой няма да забелязва някоя крива плочка или колче, счупена пейка или лампа - това е 1000% сигурно. Важно е сега да се хвърля омраза по врага, защото идат избори. И защото трябва да има враг - това е основната храна на пропагандата и демагогията.
А врагът - е това е една учителка. Разбира се и хората от нейния екип.
Жалко е, казваме на децата си да уважават учителите, но това са само думи. При първи удобен случай се нахвърляме върху тях, като хиени на мърша. Забравили сме, че без тях не бихме могли една буква да напишем. Не бихме могли да си купим нищо, защото нямаше да можем да смятаме.
Изход има - хората трябва да спрат да се борят за дипломи, нужни са знание и умение. Учителите не трябва да се мъчат с програми спуснати от безумни администратори. Трябва да се промени цялата система, всеки ученик трябва да се насочи и всеки да бъде това, което е, но по-силен и по-можещ в областта на своите способности. Унификацията е пагубна и вредна. Създава чудовищни неща - хора, които разбират от всичко, но не умеят нищо. Силни са на приказки, а се въртят и не могат да се задържат по фирмите и все шефовете са виновни за техните неудачи.
Промяната трябва да започне от административния апарат - тези, които правят програмите за обучение трябва да слязат в класните стаи. Да видят с очите си какво са натворили в учебници и помагала.
Учителите трябва да си възвърнат способностите да търсят в своите ученици зрънцето талант и да им показват Пътя. Този път, който ще ги изведе до достоен и осмислен живот.
Коментари
Публикуване на коментар