Договорената практика в АЙКИДО – основни положения, заблуди и крайности

Основен способ за обучение в АЙКИДО както е известно е тн договорена практика. Просто казано всеки от учениците си има програма – последователност от движения, извеждания, хвърляния/падания, ключове/задържания. Нещо като ката синхронно изпълнявана от 2ма души. Това е една от причините АЙКИДО да се свързва с танц, където нещата са поставени по съвсем аналогичен начин.

Тази практика обаче изисква точност на изпълнението и запазване на основната рамка, поставена от Сенсей. Всяко излизане извън рамката опорочава нещата и се стига до невъзможност за изпълнение на техниките в точно този им вид.

Известно е, че наименованието на техниката се състои от името на атаката (хващаща или ударна) и на защитата (с ключ, хвърляне, задържане), както и понякога определяне на вариант (ирими/тенкан, омоте/ура). Задавайки основната рамка с името на техниката, Сенсей поставя основните положения за това как трябва да се изпълнява. Тоест задачите на Тори и Уке. Те трябва да се придържат точно към заданието. Всяко излишно запъване или друго изменение води до друг вариант, с който начинаещите често не са запознати и влизат в ситуация, от която за тях няма изход. Най-често остават с впечатлението, че техниката не работи, особено когато инструкторът не е достатъчно опитен и не може да даде добро обяснение или да демонстрира варианти на изход от създалата се нова ситуация.

Също така трябва да се има на предвид, какво точно се търси в дадения момент – да се научат последователните стъпки (работата на краката или действията с ръцете), да се търси преливане на отделните фази на изпълнение на техниката (тай-сабаки, извеждане/водене, ключ/хвърляне) при по-напредналите или да се направи сигурно изпълнение, независимо от проблемите, които създава Уке умишлено или не – запъване, последващи атаки, опити за контра-атаки – това вече на ниво черни колани.

Неразбирането на всички тези особености и тънкости на договорената практика води до заблудата, че всичко е нагласено предварително и в реална ситуация тези техники няма да сработят. Точно там е и проблемът. Договорената практика е чисто УЧЕБНА! Приложни варианти могат да се изучават в най-прост вид по същия начин, но там пак Сенсей задава рамката – къде Уке да се запъне, да опита да блокира или да контраатакува на свой ред. И се дава и изходът за Тори.

Когато на високо ниво се стигне до свободна практика, вече договорената е изиграла ролята си. Имаш варианти, възможни изходи и всичко останало – там стигаме до Хенка Уаза (смяна на техника с друга или преминаване към друг вариант на същата техника, след като първоначалният замисъл не се е изпълнил по една или друга причина), Ойо Уаза (чисто приложни техники – максимално прости и ефективни, където работата с център е на най-високо ниво, ключовете и хвърлянията са абсолютно безкомпромисни и Уке усеща върху себе си цялата тежест на АЙКИДО) и Каеши Уаза (контра-техники, тук Тори и Уке са точно като ИН и Ян, две противоположности, които непрекъснато сменят местата си и в никой момент нито за единия, нито за другия няма гарантирано надмощие, освен ако не си доведе нещата до там с по-добро тай-сабаки, тайминг и тн).

Всички тези неща трябва да се имат предвид по време на тренировка и да се изпълняват както от инструкторите, давайки точни рамки на поставените задачи и съответно обяснение, какво точно търсят за момента, така и от учениците – да се придържат към тези задачи и да не проявяват ненужен инат, противопоставяне и търсене на провала на партньора.

Често се случва и самите инструктори да се оплетат в излишни обяснения – това е другата крайност. Също нежелателна. На въпросите трябва да се дава кратък и обоснован отговор.

За съжаление дори по време на семинар се отделя съвсем малко време за тези обяснения – как да се преподава, как трябва да се държи Тори и съответно Уке. То си е необходимо да си има отделно лекции по тези въпроси, за да може обучаващите и трениращите да имат чисто теоретична подготовка. АЙКИДО никак не е просто и за да бъдат тренировките ползотворни, трябва да има разбиране и сред и нструкторите, и сред ущениците как да се използва договорената  практика и на ниско и на високо ниво на обучение.