В(Б)ремето на фалшивите ценности във и извън бойните изкуства

В(Б)ремето на фалшивите ценности
във и извън бойните изкуства

Още в началото на моята подготовка, когато бях новак-левак с бяло коланче, тогавашният ми Сенсей насочи вниманието ми към някой книги от езотерическата литература. Идеята беше проста – да се запозная с ценностите на БИ. Но какво  са те – да потиснеш ЕГО-то, да се себеусъвършенстваш, да си постоянен, активен, търпелив, да довършваш нещата докрай, да различаваш добро и зло, правилно и грешно, да постъпваш разумно, да се контролираш и тн.

Черният колан – заветна цел. Що за глупост! За доста хора в БИ това е венецът на усилията. Да ама ...не. Черният колан не е цел дори, само една от многото стъпки по пътя. Забележитолно или не, но аз исках да имам кафяв колан и не случайно го носих цели 14 години. Кафевият беше ключа, билета за едно по-интересно пътуване. Даваше възможност да участваш във всички тренировки, включително и инструкторски семинари. Това исках – да мога да бъда там, при истинските техники, приложните идеи, да черпя от първа ръка и информация, и...шамари. ВСИЧКО!

Сега ги гледам как се множат едни леко хм... недоклатени хаками. 5-6 години по програмата и айде – нахлузили черните гащи и ...срам. Не знаят, не могат. Трагедия. И преди го е имало, но сега почна да се шири по горните етажи – това вече е кошмар. 3ти и 4ти данове  се роят, ама така никак не мязат на тези които познавах, когато те бяха на това ниво. Германов Сенсей разбира се беше впечатляващ, особено като се върна от Чозен-джи. Тогава за мен 4ти дан беше нещо неземно. Такъв център, мощни движения, като ме светнеше имаш чувството, че ме е ударил парен локомотив. Е то аз си бях има-няма 70 кг. Кийт Мур Сенсей – и сегашните му клипове като гледам – че то енергията може да я пипнеш, дето го е обхванала.  Друмев Сенсей го гледах на една демострация как прави Куми-джо – брутално, красиво, истинско. Работата срещу нож на Керим Дизаж Сенсей, Даниела Петкова Сенсей с джо – фурия. То и без него – пак така.

Къде ги сега тея високи степени – мъка, мъка. Катастрофа. И то навсякъде. Същите комедии видях и в Полша, и в Гърция, и на семинара с Уака Сенсей. Навсякъде.

Къде е грешката, какво трябва да се промени?

Много са нещата, но важна част от отговора се крие в парите. Парите като самоцел са нищо, но служат като средство за осигуряване на материална база. А тя е доста слаба страна поне у нас. Държавата би трябвало да подпомага БИ като истински такива, а не професионалния спорт, който спокойно може да се самоиздържа от приходи от състезания и реклама. Ако не може – значи да го няма.

Във всички държави армията, полицията, специализираните подразделения изучават опеределени БИ в почти пълната им сила. И АЙКИДО, ДЖУДО, ДЖУ-ДЖУЦУ и КАРАТЕ са основните поради наличието на добра методология, достатъчно ерудирани инструктури и тн. Но основно защото са изключително ефективни и то е доказано с времето.

Защо тогава нещата куцат – явно проблемът не е във БИ. Дали не е в инструктурите и в трениращите – естествено. Едните бързат да се докажат като вадят колан след колан и се тупат в гърдите – вижте – 15 черни колана имам, 20 дори. За година. Вадят и парички естествено от тая работа, ама всичко е фалш и самозаблуда. Хората се отдръпват още повече от залите. Искат (поне тези, които знаят какво трябва да постигнат) да могат, да са солидни и в залата, и в обществото. Да имаш черен колан вече не е нищо. Само можеш да обереш подигравки и смях. Често така става. Просто това не е нещо, за което да те уважават, както е било преди години. Смяташе се, че хората с черен колан са отговорни, сериозни, можеш да разчиташ в критични ситуации на тях. Сега като гледам повечето – мани да не стане нещо. Ще трябва тях първо да спасяваш.

Децата – ужас, безумие. Имам чувството, че водят в залите най-смотаните, най-счупените – само и само да се поправи нещо и детето да замяза поне малко на човек. Норамните деца не са в залите – те са на компа или на таблета. Ама там няма да се подготвят за живота – ще се впишат в една виртуална реалност, която първият уличен хашлак ще им избие с един удар от главата. И ще ревнат, че държавата не ги пази. Ами нали всички ние сме държавата, не само полицаите, лекарите и учителите. Отговорността е на всеки от нас. Да сме подготвени да се браним, да защитаваме чест и достойнство – нашите собствени, на близките ни и на всеки свестен човек попаднал във беда. И да браним родината си – ама това звучи много патетично. Какво значи обаче? Преди поне имаше казарма и голяма част от населението получаваше що-годе добра реална бойна подготовка. Сега с тея смартфони и таблети активното население е тотал щета. Само клюки и простотии го занимават. Утре ако трябва да се вдигне на оръжие да защитава някоя граница от поредните пълчища бежанци – забрави. Ще минат като бизони през Българията, та няма нищо да остане.

Всичко трябва да почне от детската градина и училище. Да ще кажат някои – вече навсякъде има групи и се преподава. ГЛУПОСТИ! Правят се пари. Раздават се колани на размер. Всичко е пълна измама. Една тапия от НСА и можеш да преподаваш в което си искаш учебно заведение. Понякога и тапия не ти трябва. Само един „черен” колан.

Нека всеки един да се замисли – Пътят е важен, Пътят на истинските ценности! И да не се домогва до неща, които не е постигнал и не е заслужил.