АЙКИДО – приложения в обичайния живот

Често съм чувал от практикуващите АЙКИДО фразата „това е моят начин на живот”. Но
какво означава това всъщност?
 

Приложението на бойните изкуства в нашия обичаен живот (учене, работа, забавления,
приятелства и тн) се състои в прилагане на съответните принципи в реално време със
съответстваща адекватност (кое, кога, къде и как да се използва), разумен подход,
отношение. Всеки човек си има собствена философия за живота, базирана на неговия
опит, познания, интереси. Разбира се въпросът се отнася по-скоро до трудните
моменти (като изпити, интервюта за работа), не толкова до лесните, макар че и там
възникват ситуации, които изискват бърза и точна реакция (примерно промяна на
плановете за почивка или пътуване в последния момент). Как да свържем тази наша
философия с идеите на Айкидо-практиката е същината на приложението на това бойно
изкуство в реална житейска ситуация.
Ще се опитам накратко да представя връзката на принципите на АЙКИДО, така както са
формулирани от Коичи Тохей Сенсей, с отношението и решаването на ежедневните ни
задачи и проблеми.
Известни са 4те основни принципа на АЙКИДО – ниска стабилна позиция, отпуснатост
на тялото, съсрадоточаване в единствената точка (ТАНДЕН) и излъчване на КИ.
Какво означава това обаче вплетено в ежедневието ни? Тук ще опиша собствено то си
виждане по въпроса, без да претендирам, че съм дорасъл да спазвам на 100 % нещата
в моя си живот, но поне правя сериозни крачки в тая посока.
Да имаш ниска стабилна позиция – това значи буквално да си тежиш на мястото – да си
солиден като положение в работата си, в отношенията си с хората, да правиш всичко с
влагане и на достатъчно енергия, и на мисъл. Когато водиш спор да си непоклатим с
аргументите си, когато се забавляваш да се откъснеш от всички трудности в
ежедневието и тн. Въобще с каквото си се захванал – там да вложиш всичко от себе си
на 100%. Без половиначати работи! И най-важното хората да могат да разчитат на теб и
като знания, и като умения. Защото в обществото ние не сме безлични. Всеки от нас
има своите силни и слаби страни и трябва да дадем на околните нашето най-добро
представяне. Иначе каква полза, ако задържим за себе си всичко научено?
Отпуснатост – това е трудно и за обяснение, и за постигане. Как да се отпусне човек,
като в главата му бръмчи цяла композиция от проблеми, мисли, идеи, представи. Да се
отпуснеш – значи да не се съсрадоточаваш върху нищо странично. Да работиш само
върху това, с което се бориш в дадения момент. И в същото време да си адекватен на
всяка промяна в ситуацията. И да можеш да реагираш моментално – без замисляне,
без прибързване, с точни действия и навреме. Според мен това по-скоро е състояние
на духа, което се прехвърля върху тялото. Затова тази способност се постига основно с
дихателни упражнения, медитация. По-скоро е философска настройка към всичко
заобикалящо ни, която ни дава време и възможности да реагираме адекватно. Хората
често прибързват, действат необмислено. Това никога не води до добър резултат. Да си
отпуснат, значи да не се обвързваш твърде много с ситуацията. Тогава може да мислиш
и преценяваш нещата трезво и да стигнеш до по-добро и адекватно решение. Често
давам пример в тренировката, когато някой толкова е фокусиран върху осигуряването
на здрав хват, че не си оставя никаква друга възможност за действие. Което го прави
лесно управляем и контролируем. Хватът е нужен за добър контакт, а не за загуба на
възможности. Контактът е нужен за връката помежду ни, за да направим нещо заедно.
Това е смисълът на партнирането, на изграждането на отношения и съвместна работа –
на екипността.
Съсрадоточаване в единствената точка – това означава ти самият да си центърът на
събитията, не да гравитираш около тях. Ти да организираш нещата, ти да ги направля-
ваш, да ги контролираш доколкото е възможно и твоето мнение да е определящо, а не
да се водиш по другите. Разбира се, това се постига с изграждане на реноме – там е
важен опитът, знанията, идеите. На тях разчитат другите хора и изграждат своето
отношение към нас. И когато имаме какво да предложим, те ще имат на какво да
разчитат и ще бъдат привлечени към нас за обща дейност (работа или забавление). Да
имаш силен център – това е да притегляш другите да приемат твоите идеи, твоите
виждания, твоята философия. Това е важно, защото ние се изграждаме като личности в
доджо и трябва да помагаме на всички останали да следват един добър път. Така се
изгражда качествено общество и цивилизацията може да върви напред.
Събиране и разпространяване на КИ – това не е лъжица за всяка уста и тук точно трябва
много практика и много работа върху собственото си мислене, съзнание, поведение.
Нещо, което на много съвременни хора не се удава по простата причина, че за тях
бойните изкуства далеч не са способ за самоусъвършенстване, по-скоро са за
развлечение, поддържане на някаква физическа кондиция и дотам. Да излъчваш КИ –
ами да създаваш идеи, да си източник, а не само потребител. Да виждаш центъра на
проблема и да търсиш и да даваш решение (ИРИМИ), а не да се чудиш само как да го
заобиколиш или избегнеш (ТЕНКАН). Естествено, за да имаш идеи трябва много
практика, обучение, мислене, следване. Имаме учители, имаме ученици, имаме Път
(До). Това е начинът! Възприемаме определена философия, начин на мислене,
виждане за света, за процесите, за реалността. И после ги предаваме на следващите.
Приемаме и предаваме, учим се и се развиваме като личности, като авторитети.
Обществото има нужда от добри и разумни лидери, особено във време, когато
ценностите са подложени на изпитание. Ние трябва да раздаваме наученото, да
помагаме, да обучаваме. Тогава ще сме полезни и нужни, което смисълът на нашето
съществуване!