Изисквания и очаквания към кандидатите и носителите на черен колан
Това е нещо, което отдавна събирам и систематизирам като информация и визия по
въпроса какво всъщност е черният колан.
За много хора е символ на майсторство и постижения. За други е знак за невероятни, почти митични способности на носителя му.
Всъщност изпитите за черен колан (а такива има във всички съвременни бойни изкуства) са насочени към представяне на систематизирани познания върху учебната програма – загрявка, упражнения, движения, атаки/защити, техники, комбинации, работа с и срещу оръжие, тактика и стратегия на боя с един или повече противници.
Много хора виждам в последно време, които са достигнали моментът да се явят на този изпит (независимо дали са за 1ви, 2ри, 3ти или 4ти Дан по нашата система), но нямат никаква представа какво и как трябва да представят на изпита. Това разбира се включва и поведение, традиции, отношение към изпитващите, към партниращите и тн.
На първо място как трябва да се подходи преди изпита?
Не може да се подготвите за 3 или 6 месеца.
Подготовката започва от влизането ви в залата, когато дори нямате кимоно. Какви са правилата в Доджо, как да изразите уважение, какви са традициите, как да се движите, къде, отношение към оръжието и тн. Всичко, което е свързано с поведението ви в Доджо и по-специално на татами. Дори нещо уж елементарно като поклонът трябва да се изпълнява правилно – тоест с прав гръб, да задържите за 1-2 сек, иначе се получава нещо като кимване, което е доста просташко и неуважително всъщност. Никога да не минавате пред наредените ученици, никога да не тичате през средата на татами, еле пък между трениращите, които могат да се сблъскат с вас и да стане опасна ситуация с възможни травми.
Подготовката по отношение на упражнения и техники е това, което трябва да се прави през целия ви тренировъчен живот. Не може да бъдете разсеяни, да пропускате тренировки със седмици и дори месеци. Трябва да попивате всичко, което ви показва вашият Сенсей и да го изпълнявате с максимална точност, доколкото ви е възможно, предвид времето и интензивността на практиката ви. Не може да се научите на нещо в последния момент.
Човек се учи бавно, но трябва да е постоянен, настоичив, старателен, да търси въпросите и да намира отговорите.
През цялото време трябва да сте съсрадоточени – какво се показва, на кои елементи се набляга, кой вариант на изпълнение е това. Трябва главата да работи, за да сте в час с това което правите на момента.
По отношение на самото изпълнение по време на изпит - тук има нещо, което е много важно – една от най-големите заблуди – свободната практика. Свободната практика по време на изпит не е изпълнение на техники в свободен стил, безразборно, хаотично. Вие трябва да представите систематични познания върху основата – Кихон-уаза.
Ето ви сравнително точен пример как би трябвало да изглеждат нещата:
1. Имате зададена определена атака (примерно Муне-цки)
2. Изучили сте определено като Кихон Тай-сабаки – влизане от външна страна с атака към главата/ръката, влизане от вътрешна страна страна с атака към главата/ръката
3. Разполагате с набор от движения и техники за всяко Тай-сабаки:
->Отвън към главата – Кокю-наге и Ирими-наге, варианти със завъртане, извеждане и хвърляне
->Отвън към ръката – Коте-гаеши, варианти със завъртане, извеждане, ключ/хвърляне, Учи Кайтен-наге
->Отвътре към главата – Ирими-наге – директна атака с хвърляне
->Отвътре към ръката – Икьо и всичките му производни техники – Никьо, Санкьо, Йонкьо, Гокьо, във варианти със заключване или хвърляне, Шихо-наге и Коши наге
->Отвън към ръката – Кокю-наге и Суми-отоши с техните специфични Тай-сабаки
4. Разполагате с възможност да работите отляво и отдясно, да правите различни варианти прилагайки принципите Ирими/Тенкан за хвърлящи техники, Омоте/Ура за заключващи техники.
Е свободната практика ви се дава, за да представите една поредица от изпълнени според Кихон-а Тай-сабаки и съответстващите им техники. Ако го направите в една смислена последователност ще направите добро впечатление. Много по-добре отколкото да „изпраскате” една боза от техники без изпипани Тай-сабаки, направени криво-ляво, без завършване.
Другата голяма нелепост е идеята, че на изпита трябва да представите работещи техники. Тоест да „стават”. Ами това принципно не е и възможно. Нека поясня – за да работи една техника трябва да са изпълнени определени условия, за да работят определени принципи. Тези условия зависят от начина, по който ви атакуват (с повече или по-малко агресия), от мястото (дистанция), от времето (тайминг), а също и от пригодността техниката да се изпълни срещу точно този противник (тоест да е съобразена с разликата между ръста, теглото, активността на двамата). Освен всичко това значение има също и как противникът реагира на вашите действия.
Най-сложното нещо е партнирането! Да бъдеш добро Уке в тренировка или на изпит е изключително трудно, изисква огромен опит, разбиране на идеята върху която се базира определена тренировка (дали работим за развиване на стабилен център, дали за дистанция, дали за тайминг и тн) или на това, което трябва да се покаже на един изпит. Да се запъваме и да търсим слаби места в работата на противник, който по задание трябва да изпълни определни движения, това е огромна глупост!!! Защото знаем предварително кога можем да контраатакуваме, тоест нищо не даваме и нищо не получаваме като знание по този начин.
Номерът е да можеш да правиш това срещу непознат противник, в движение да имаш контрол над нещата. Това е съвсем друго нещо и го слагам към работата майсторите 5ти, 6ти и нагоре Дан. До 3ти Дан включително нещата са базирани само върху учебна практика. Тя няма нищо общо с приложната практика, освен че е стъпало към нея. Дори Ойо-уаза не е точно приложно изпълнение на техниките, защото за изпита за 4ти Дан се подчинява на предварително зададени условия и изисквания. Когато имате такива ограничения – не можете да работите свободно (тоест приложно). И никой не очаква да правите това на изпит.
Договорената (учебна) практика служи само за заучаване и автоматизиране на движенията. След като сте достигнали ниво на обучение, когато можете свободно да изпълните кое да е Тай-сабаки и съответна техника, чак тогава идва следващото ниво – да разберете принципите и да можете да ги прилагате по свое усмотрение при подходящи условия. Тук вече може да помогне доста преподаването. Не разбирам как може да учиш някого на нещо, което не си изяснил сам за себе си. И да бъда категоричен – това, че са ви казали и показали нещо, не значи че сте го осъзнали. Осъзнаване има само когато можете да приложите принципа правилно – тоест за части от секундата да реагирате адекватно на промените в ситуацията. Разбира се и когато можете да обясните и покажете с качествен пример работата на даден принцип на своите ученици. Това го разбират всички, когато трябва да отговарят на техните странни и понякога неудобни въпроси. Е тогава лъсва знанието или незнанието.
Това обаче не е нещо, което се търси по време на изпитите до 3ти Дан. За 4ти Дан вече трябва да отговорите на някои въпроси на изпитната комисия, да обясните и покажете какво е Кихон-уаза, Хенка-уаза, Ойо-уаза. Да направите демонстрация на обучение. Тоест да покажете разбиране/осъзнаване.
Моите учители знаят, че съм прекарал много вечери до 2-3 през нощта в дискусии, разисквания, пояснения. Търсенето на въпросите и отговорите не става за час-два в Доджо. Там трябва да се работи върху тялото и психиката. Систематизирането на познанието трябва да бъде личен труд и отговорност на всеки кандидат за черен колан, особено на тези, които водят групи. Всичко неизяснено се предава лавинообразно на вашите ученици. Тоест отговорността става много по-голяма.
Никога не трябва да забравяме, че черният колан е само символ за достигната стабилна основа, върху която да изградим същинското си обучение – за осъзнаване и прилагане на принципите на АЙКИДО.
За много хора е символ на майсторство и постижения. За други е знак за невероятни, почти митични способности на носителя му.
Всъщност изпитите за черен колан (а такива има във всички съвременни бойни изкуства) са насочени към представяне на систематизирани познания върху учебната програма – загрявка, упражнения, движения, атаки/защити, техники, комбинации, работа с и срещу оръжие, тактика и стратегия на боя с един или повече противници.
Много хора виждам в последно време, които са достигнали моментът да се явят на този изпит (независимо дали са за 1ви, 2ри, 3ти или 4ти Дан по нашата система), но нямат никаква представа какво и как трябва да представят на изпита. Това разбира се включва и поведение, традиции, отношение към изпитващите, към партниращите и тн.
На първо място как трябва да се подходи преди изпита?
Не може да се подготвите за 3 или 6 месеца.
Подготовката започва от влизането ви в залата, когато дори нямате кимоно. Какви са правилата в Доджо, как да изразите уважение, какви са традициите, как да се движите, къде, отношение към оръжието и тн. Всичко, което е свързано с поведението ви в Доджо и по-специално на татами. Дори нещо уж елементарно като поклонът трябва да се изпълнява правилно – тоест с прав гръб, да задържите за 1-2 сек, иначе се получава нещо като кимване, което е доста просташко и неуважително всъщност. Никога да не минавате пред наредените ученици, никога да не тичате през средата на татами, еле пък между трениращите, които могат да се сблъскат с вас и да стане опасна ситуация с възможни травми.
Подготовката по отношение на упражнения и техники е това, което трябва да се прави през целия ви тренировъчен живот. Не може да бъдете разсеяни, да пропускате тренировки със седмици и дори месеци. Трябва да попивате всичко, което ви показва вашият Сенсей и да го изпълнявате с максимална точност, доколкото ви е възможно, предвид времето и интензивността на практиката ви. Не може да се научите на нещо в последния момент.
Човек се учи бавно, но трябва да е постоянен, настоичив, старателен, да търси въпросите и да намира отговорите.
През цялото време трябва да сте съсрадоточени – какво се показва, на кои елементи се набляга, кой вариант на изпълнение е това. Трябва главата да работи, за да сте в час с това което правите на момента.
По отношение на самото изпълнение по време на изпит - тук има нещо, което е много важно – една от най-големите заблуди – свободната практика. Свободната практика по време на изпит не е изпълнение на техники в свободен стил, безразборно, хаотично. Вие трябва да представите систематични познания върху основата – Кихон-уаза.
Ето ви сравнително точен пример как би трябвало да изглеждат нещата:
1. Имате зададена определена атака (примерно Муне-цки)
2. Изучили сте определено като Кихон Тай-сабаки – влизане от външна страна с атака към главата/ръката, влизане от вътрешна страна страна с атака към главата/ръката
3. Разполагате с набор от движения и техники за всяко Тай-сабаки:
->Отвън към главата – Кокю-наге и Ирими-наге, варианти със завъртане, извеждане и хвърляне
->Отвън към ръката – Коте-гаеши, варианти със завъртане, извеждане, ключ/хвърляне, Учи Кайтен-наге
->Отвътре към главата – Ирими-наге – директна атака с хвърляне
->Отвътре към ръката – Икьо и всичките му производни техники – Никьо, Санкьо, Йонкьо, Гокьо, във варианти със заключване или хвърляне, Шихо-наге и Коши наге
->Отвън към ръката – Кокю-наге и Суми-отоши с техните специфични Тай-сабаки
4. Разполагате с възможност да работите отляво и отдясно, да правите различни варианти прилагайки принципите Ирими/Тенкан за хвърлящи техники, Омоте/Ура за заключващи техники.
Е свободната практика ви се дава, за да представите една поредица от изпълнени според Кихон-а Тай-сабаки и съответстващите им техники. Ако го направите в една смислена последователност ще направите добро впечатление. Много по-добре отколкото да „изпраскате” една боза от техники без изпипани Тай-сабаки, направени криво-ляво, без завършване.
Другата голяма нелепост е идеята, че на изпита трябва да представите работещи техники. Тоест да „стават”. Ами това принципно не е и възможно. Нека поясня – за да работи една техника трябва да са изпълнени определени условия, за да работят определени принципи. Тези условия зависят от начина, по който ви атакуват (с повече или по-малко агресия), от мястото (дистанция), от времето (тайминг), а също и от пригодността техниката да се изпълни срещу точно този противник (тоест да е съобразена с разликата между ръста, теглото, активността на двамата). Освен всичко това значение има също и как противникът реагира на вашите действия.
Най-сложното нещо е партнирането! Да бъдеш добро Уке в тренировка или на изпит е изключително трудно, изисква огромен опит, разбиране на идеята върху която се базира определена тренировка (дали работим за развиване на стабилен център, дали за дистанция, дали за тайминг и тн) или на това, което трябва да се покаже на един изпит. Да се запъваме и да търсим слаби места в работата на противник, който по задание трябва да изпълни определни движения, това е огромна глупост!!! Защото знаем предварително кога можем да контраатакуваме, тоест нищо не даваме и нищо не получаваме като знание по този начин.
Номерът е да можеш да правиш това срещу непознат противник, в движение да имаш контрол над нещата. Това е съвсем друго нещо и го слагам към работата майсторите 5ти, 6ти и нагоре Дан. До 3ти Дан включително нещата са базирани само върху учебна практика. Тя няма нищо общо с приложната практика, освен че е стъпало към нея. Дори Ойо-уаза не е точно приложно изпълнение на техниките, защото за изпита за 4ти Дан се подчинява на предварително зададени условия и изисквания. Когато имате такива ограничения – не можете да работите свободно (тоест приложно). И никой не очаква да правите това на изпит.
Договорената (учебна) практика служи само за заучаване и автоматизиране на движенията. След като сте достигнали ниво на обучение, когато можете свободно да изпълните кое да е Тай-сабаки и съответна техника, чак тогава идва следващото ниво – да разберете принципите и да можете да ги прилагате по свое усмотрение при подходящи условия. Тук вече може да помогне доста преподаването. Не разбирам как може да учиш някого на нещо, което не си изяснил сам за себе си. И да бъда категоричен – това, че са ви казали и показали нещо, не значи че сте го осъзнали. Осъзнаване има само когато можете да приложите принципа правилно – тоест за части от секундата да реагирате адекватно на промените в ситуацията. Разбира се и когато можете да обясните и покажете с качествен пример работата на даден принцип на своите ученици. Това го разбират всички, когато трябва да отговарят на техните странни и понякога неудобни въпроси. Е тогава лъсва знанието или незнанието.
Това обаче не е нещо, което се търси по време на изпитите до 3ти Дан. За 4ти Дан вече трябва да отговорите на някои въпроси на изпитната комисия, да обясните и покажете какво е Кихон-уаза, Хенка-уаза, Ойо-уаза. Да направите демонстрация на обучение. Тоест да покажете разбиране/осъзнаване.
Моите учители знаят, че съм прекарал много вечери до 2-3 през нощта в дискусии, разисквания, пояснения. Търсенето на въпросите и отговорите не става за час-два в Доджо. Там трябва да се работи върху тялото и психиката. Систематизирането на познанието трябва да бъде личен труд и отговорност на всеки кандидат за черен колан, особено на тези, които водят групи. Всичко неизяснено се предава лавинообразно на вашите ученици. Тоест отговорността става много по-голяма.
Никога не трябва да забравяме, че черният колан е само символ за достигната стабилна основа, върху която да изградим същинското си обучение – за осъзнаване и прилагане на принципите на АЙКИДО.
Коментари
Публикуване на коментар