Уке с духа на Тори

В последно време установявам все по-често колко е трудно да накараш някой младеж да се наведе, да приклекне. Те са горди, здрави, прави, тъпкани с ЕГО до перчема. Разбира се тренират за техника.
И докато са от страната на Тори проблем няма - борбата е мъжка, стойка има, център, атака, всичко.
Но когата минат в позицията Уке всичко това изчезва - има разбира се солидна атака и дотам. Загубват всякакво желание и интерес да атакуват пак и пак. Забравят си центъра някъде, стабилност и динамика стават някакси чужди за тях. Защо става така?

Много е важно да се подхожда с еднакакъв ентусиазъм и енергия и към двете роли. Трябва да си адаптивен.
Натискат те - потъваш, но то е по-скоро леко отстъпление и снишаване, както котките правят преди да се хвърлят върху врабчетата. В тази позиция може да се окаже, че твоят център е по-ниско от този на Тори, че си по-стабилен и съответно в по-добра позиция включително за контраатака.
Когато те дръпнат - поддаваш, но запазваш стабилен център - те затова са Ки-тестовете и упражненията. Запазваш и готовност когато външната сила изчезне, да преминеш в нова атака или движение.
С две думи човек трябва да е като пружинка, и като тяло и като дух. Максимално отпуснат, съобразяващ се с измененията в ситуацията, активен.

Това разбира се е тясно свързано с идеите за самозащита. Има 2-3 основни неща, които са важни и без тях никаква самозащита не е възможна.

На първо място е психиката - за мен всички тези 3-месечни курсове по самозащита са един голям смях. Защото психика не се създава за 2-3 месеца. А първото нещо в една ситуация е да запазиш ума си чист от паника, страх, объркване. Никой не може да реагира адекватно с разстроен ум. Психика се гради с години, даже с десетилетия. Не говоря за психиката на тъпканите с всякакви медикаменти спортисти. Дори не съм сигурен дали е психика това или просто надъханост и злоба. Виждали сме в турнирите по ММА как съдии се налага буквално да покрият с тялото си някой изпаднал във безпомощно състояние спортист, за да го спасят от обезумелия му, напълно излязъл от контрол противник. Не е психика това, а психясване.

Второто важно нещо е предвиждането. Това означава постоянно осъзнаване на средата, на ситуацията около нас, в държавата, в света. Не може да се разхождаш като на излет в гората (не че и там е кой-знае колко безопасно вече). Никой не знае дали следващият атентат няма да е в София - в църква/джамия, в автобус/трамвай, в метрото. Имаше някакъв обезумял преди време с нож в тролея. Каква е гаранцията, че няма да ни нападне някой такъв на спирката или в парка - ами никаква. Хората са много и нагъсто и все по-често ще има такива случаи. Значи да се изолираш от средата със слушалки на ушите е най-лошото възможно решение. Това се доказа и от случая с убитата журналистка в Русе.

Чак на трето място идват тренировките, физическа подготовка и тн.
Тоест самозащитата е цял процес, с изучаване на различни аспекти от живота в обществото, с гледане на новини, коментари, аналитични предавания. За да си адекватен на първо място трябва да си активен - в обучението, в знанието си за света и за процесите в обществото.
А сега ми кажете колко такива хора има, които ходят с отворени очи и уши и умът им постоянно щрака?! Е има. Ама не са много.

Най-важното е човек да е в готовност, за мълниеносна преценка на ситуацията и адекватна реакция - дали да се скрие, дали да атакува, дали да се свърже с властите. Ако някой извади мачете или нож на спирката (което се случва вече няколко пъти в Германия и Франция) и започне да вилнее - няма време за мислене - иначе ще има доста жертви и ако имате способностите поне да му отвлечете вниманието, ако не - да го обезвредите; не може да се колебаете в такъв момент. Ако сте с жена и деца - тяхната сигурност е от първостепенно значение. Трябва да имате ясни приоритети. Това не е нещо, за което да мислите на момента. Трябва предварително да сте си направили сценарии за такава или друга ситуация. Не случайно се правят учения при борба с бедствия, с аварии. Всичко става мигновено и няма как тепърва да мислите кои е удачен вариант и какво може би евентиално бихте предприели.

Та курс по самозащита - забравете. Бъдете активни, разумни и предпазливи