Публикации

AIKIDO – applications in the usual life

I have often heard from Aikido practitioners the phrase "this is my way of life". But what does this actually mean? The application of martial arts in our ordinary life (study, work, entertainment, friendships, etc.) consists in applying the relevant principles in real time with appropriate adequacy (what, when, where and how to use it), a reasonable approach, an attitude. Each person has his own philosophy of life, based on his experience, knowledge, interests. Of course, the question refers more to the difficult moments (such as exams, job interviews), not so much to the easy ones, although there are situations that require a quick and accurate reaction (for example, changing vacation or travel plans at the last minute). How to connect this philosophy of ours with the ideas of Aikido practice is the essence of the application of this martial art in a real-life situation. I will try to briefly present the connection between the principles of Aikido, as formulated by Koichi T...

АЙКИДО – приложения в обичайния живот

Често съм чувал от практикуващите АЙКИДО фразата „това е моят начин на живот”. Но какво означава това всъщност?   Приложението на бойните изкуства в нашия обичаен живот (учене, работа, забавления, приятелства и тн) се състои в прилагане на съответните принципи в реално време със съответстваща адекватност (кое, кога, къде и как да се използва), разумен подход, отношение. Всеки човек си има собствена философия за живота, базирана на неговия опит, познания, интереси. Разбира се въпросът се отнася по-скоро до трудните моменти (като изпити, интервюта за работа), не толкова до лесните, макар че и там възникват ситуации, които изискват бърза и точна реакция (примерно промяна на плановете за почивка или пътуване в последния момент). Как да свържем тази наша философия с идеите на Айкидо-практиката е същината на приложението на това бойно изкуство в реална житейска ситуация. Ще се опитам накратко да представя връзката на принципите на АЙКИДО, така както са формулирани от Коичи Тохей Сенсей, ...

Как да преподаваме правилно в Доджо?

  Това е въпрос от изключителна важност, защото първият етап на обучението е подражание. Тоест копират се възможно най-идентично движенията на Сенсей и партниращият му. На първо време е необходимо да се подберат упражнения и техники, подходящи за нивото на практикуващите. Най-лесно това става с програмата за обучение. Разбира се ако коланите отговарят на критериите за придобиване на съответната степен. И понеже в наши дни това далеч не е така, всеки Сенсей трябва да познава добре слабите страни страни в работата на своите ученици и да набляга на вдигане на нивото със съответните упражнения. От своя страна дори напредналите с ниво от кафяв колан нагоре не трябва да се сърдят, че ги занимават с неща, които смятат че отдавна са овладели. В крайна сметка обучението е Път и често се налага да се върнем малко назад, понякога излизаме за малко от рутината, но важна е посоката, търпението, упоритостта. Никога не приемайте, че знаете нещо и толкоз. Всъщност колкото повече навлизате в дълбоч...

Криворазбраната демокрация

  Време е за избори. Надигат се политици, журналисти, сблъскват се идеи, виждания, разбирания. Медиите врят и кипят, но... Що е то демокрация и това ли е наистина правилната форма на организация и управление на обществото и държавата. Трябва да има избори, но кой да гласува, тоест да има избирателни права – това е всъщност въпросът. Кой да може да бъде избиран – също е важен въпрос. И точно тук е проблемът. У нас всеки пълнолетен кажи речи може да се изявява като избирател. Това е крайно погрешно. Изборът е висша степен на осъзнато решение. Колко осъзнати хора има – нищожна част от населението. Това е така, защото образованието се сблъсква с манталитета на членовете на нашето ”общество”   и резултатът е плачевен. Всички, които се занимаваме с някаква форма на чисто бойно изкуство (което е с оформена БУДО-философия и не залита по състезания и други извращения на ЕГО-то ) знаем, че най-големият проблем е да се преодолеят глупостите и погрешните разбиряния в мисленето на...

София - един забранен град

След всичко, което си внесохме от Китай - боклучави самозапалващи се коледни лампички, евтини мартенички, всякакви други ментета - облекла, играчки, части, битова и друга техника, сега си внесохме и вирус. Опа - този не е боклучав, много е силен и коварен даже. Толкова, че направо изпи мозъците на всички и сега като мантра си повтарят едно и също, правят едно и също и решение нямат всъщност. Кои забрани са смислени и кои не - времето ще покаже, не съм против мерките, когато става дума за дистанциране, носене на маски. Но затварянето вкъщи, ограничаването на разходките в парка или до село - това са прекалени и несмислени неща. Нима всеки ден хиляди не пътуват от близки градове и села на работа?! Не само до София, но и до Варна, Пловдив, Велико Търново и тн. Нима тези хора не контактуват и не са опасни? Защо продължават да се допускат хора да се връщат от чужбина и то от центрове на заразата? Защо тези хора се оставят сами да си изпълняват карантината? Защо, защо ......

Исус Христос - учител, лидер и пример

Изображение
Днес обичайно денят започва с "Христос воскресе", има си и обичаен отговор на това. Но какво е скрито зад тези думи? Аз не съм изучавал теология, а подозирам, че и много хора нямат никаква идея. Просто повтарят и повтарят, всяка година едно и също - църква, козунаци, яйца, агнешко, ядене и пиене и никаква мисъл за случилото се на този ден преди повече от 2000 г. Исус е пример! Учител и водач с радикални за времето си идеи, отстоявал до смърт разбиранията си. Такъв е той за мен. Имал е последователи, ученици, както и предатели разбира се. Също като Левски в по-новите ни времена. Исус е формулирал правила, защото общество не може да има без стабилни морални устои, без ясни цели, без единство, без борба, без труд, без разбирателство, без хармония. Това разбира се са същите идеи, които прокламира и Левски, същото на което е учил и О-Сенсей. Но важното нещо е примерът, който никой не може да следва, не иска да следва, защото не ни стиска. Защото имаме твърде ...

Изграждането на един дух и борбата на човечеството с природата

Знам добре, че много от вас не ме разбират! До такава степен обсебени от чувство си на възвишеност, че са ангажирани обществено, да демонстрират безпринципна любов към "ближния", масово хората не мислят, емоционално се обвързват и следват посланията на неизвестни ментори - "стойте си вкъщи", "не излизайте", "ние ще се погрижим", ..., "стойте си вкъщи". Празна работа! За съжаление нашата цивилизация е духовен провал. А както се разбира в момента - и здравен провал. Отделил съм хиляди часове от живота си, за да изградя нещо, което нямах. Дух! Не бях и особено силен физически. Всеки можеше да ме малтретира както му е угодно - дали ще ти се подиграват или ще ти вземат парите пред момичетата от класа - все тая. Нямаше какво да противопоставя на това. Дойде първата нещастна любов. Не бях отхвърлен, просто неглижиран. Нямах път. Черна дупка. Пиленцето каца един път на рамото, а на мен ми посочиха пътя към храма, към залата...