Криворазбраната демокрация

 
Време е за избори. Надигат се политици, журналисти, сблъскват се идеи, виждания, разбирания. Медиите врят и кипят, но...

Що е то демокрация и това ли е наистина правилната форма на организация и управление на обществото и държавата.

Трябва да има избори, но кой да гласува, тоест да има избирателни права – това е всъщност въпросът. Кой да може да бъде избиран – също е важен въпрос. И точно тук е проблемът.

У нас всеки пълнолетен кажи речи може да се изявява като избирател. Това е крайно погрешно. Изборът е висша степен на осъзнато решение. Колко осъзнати хора има – нищожна част от населението. Това е така, защото образованието се сблъсква с манталитета на членовете на нашето ”общество”  и резултатът е плачевен.

Всички, които се занимаваме с някаква форма на чисто бойно изкуство (което е с оформена БУДО-философия и не залита по състезания и други извращения на ЕГО-то ) знаем, че най-големият проблем е да се преодолеят глупостите и погрешните разбиряния в мисленето на хората. Само тогава може да им дадеш Път и да ги насочиш към правилна практика в Доджо. Обаче те идват с техните си НЕзнания, НЕможене и НЕразбиране и каквото и да им покажеш – отговорите са еднозначни – „аз така НЕ мога”, „бе тука НЕ мога ли да направя така” и накрая: „аз НЕ мога като теб”. Ами то е ясно, че като си дошъл вчера няма да можеш като мен, дето съм дошъл преди 2 десетилетия. И няма никакво значение това, защото аз не мога така, като тези дето са 2 десетилетия преди мен. И никаква драма няма в това. Обаче ако не преодолееш тези си безумия, никога няма да имаш добра практика. Никога няма да стъпиш на Пътя на знанието. Никога няма да постигнеш осъзнатост на духа, мисленето и да се развиеш като висше интелектуално същество, каквото е човекът всъщност. Страхотен оптимизъм нали!

Е! Колко хора са направили тези си усилия? Незначителна част. За повечето това са глупости и безмислено губене на време, но бойните изкуства имат своите философи, а по техните трактати се водят всички бизнесмени от най-високо ниво. Въз основа на тези философии се формират  корпоративни политики, фирмени обучения, държавно управление, междудържавни съюзи... Защо ли? ПЪТЯТ е един – на знанието/осъзнаването. Тоест на образованието/обучението. Но кой иска да върви по този път. Ако попитате 100 човека – всички ще кажат „ДА”. Ако ги чакате в Доджо – ще дойдат 1-2ма. Едно е да приказваш и декларираш, друго е да си отговорен и да действаш.

И това е моментът, в който идва един неграмотен, необразован и тотално дезинформиран ”гражданин”,  член на обществото, който по никакъв начин не може да реши проблемите на собственото си мизерно съществуване, но ИСКА да участва в решения за управление на цялата държава – идва тоз юнак и пуска заветния вот. Кошмар! Който се повтаря вече 30 години по един и същи начин.

Питам се кога ще се въведе ценз за избирателите. И моля не ми говорете за права. Правото е нещо, което трябва да извоюваш, да остстояваш и да доказваш всеки ден. Че те индианците не са допускали в съвета на войните да участват недоказали се индивиди. Ние сме хилядократно по-назад от тях. Те са били и по-зрели, и по-мъдри.
Крайно време е да се предотврати възможността на хора, незавършили средно образование с успех минимум 5.00, на хора неосигуряващи се в НОИ, на такива, които не са живели в страната последните 5 години, да вземат решения кой и как ще ни управлява. Как така някой мизерник от махалата ще избира депутати, безумие. Че той не може да си плаща тока и водата, живее на социални помощи, създава безбройна също толкова неграмотна и безотговорна челяд, която утре пак ще легне на държавни помощи.  С какво е заслужил да решава каквото и да било. С НИЩО!!! Как така някой дето се е преселил в друга държа и живее, плаща данъци и се осигурява там с години ще определя как да живея аз тук?!

Избирателните права не трябва да бъдат давани по презумпция. Те трябва да бъдат придобивани и защитавани.

Да видим какво става от другата страна на барикадата – кандидатите да влязат в управлението. Там цензът трябва да е още по-суров. Минимум висше образование. Доказан висок доход от чист и открит бизнес. Доказани управленски качества, експертни качества. Докога ще се пълни парламентът и министарствата с некъдърни, корумпирани номенклатурчици?

Трудно ще се измъкнем от тази клопка. В средата, в която работя, е потресаващо как хора без образование, без никакви технически познания, без сериозен опит  – управяват, решават, налагат своето безумие, некомпетентност и в крайна сметка некадърност. Те нямат никакви качества, дори чисто човешки такива, но имат малко власт и огромно ЕГО. Захапали са кокала и няма да го пуснат. Как са избрани – демократично! Куцо и сакато може да дава акъл, как да тичат здравите? Хора - едвам завършили училище – ще ми дават акъл на мен, който съм завършил висше образование в най-тежката специалност на ТУ с отличие? Такива, дето една книга не са прочели, ще ми вменяват кое е правилно и кое не, след като съм изчел 2 библиотеки книги, утрепал съм десетилетия в търсене, мислене, тренировки, ОСЪЗНАВАНЕ!!!

Не драги мои, това е възможно най-грешният път. Това е причината да затъваме все повече и повече. Изход има, но желаещите за се насочат към Терминал 2 са мнозжинство. За съжаление тази ни демократична форма на управление не работи. Би било чудесно всички да придобият знания и умения, да заслужат своите избирателни права. Но това е утопия. Изисква усилия от всеки един, огромни усилия, защото най-трудното е да се пребориш с манталитета. Качества могат да се изградят, знания могат да се придобият. Има къде и има как. Но има ли заинтересовани? Всъщност нашата демокрация е удобна за пастирите, а стадото – е овцете са си овце, могат да си блеят колкото искат и пак ще бъдат остригани и издоени до една.

Идват избори, не бъдете овце, не се оставяйте на глашетаите. Опитайте се поне този път да бъдете осъзнати, предвидливи и да вземете правилното решение. Гласувайте! Нашият път е с ЕС. Сами сме нищо. Русия, САЩ са голями държави, огромна икономика и ресурси, но техните общества не са добър пример за следване. Европейските идеи засега са единствените що-годе правилни, макар че и там има много глупости.

За съжаление не виждам силни европейски лидери, със солидна философия и стабилен ПЪТ. Може би все пак ще се появят, но вярата и надеждата остават живи. Както и любовта J