Публикации

Изграждането на един дух и борбата на човечеството с природата

Знам добре, че много от вас не ме разбират! До такава степен обсебени от чувство си на възвишеност, че са ангажирани обществено, да демонстрират безпринципна любов към "ближния", масово хората не мислят, емоционално се обвързват и следват посланията на неизвестни ментори - "стойте си вкъщи", "не излизайте", "ние ще се погрижим", ..., "стойте си вкъщи". Празна работа! За съжаление нашата цивилизация е духовен провал. А както се разбира в момента - и здравен провал. Отделил съм хиляди часове от живота си, за да изградя нещо, което нямах. Дух! Не бях и особено силен физически. Всеки можеше да ме малтретира както му е угодно - дали ще ти се подиграват или ще ти вземат парите пред момичетата от класа - все тая. Нямаше какво да противопоставя на това. Дойде първата нещастна любов. Не бях отхвърлен, просто неглижиран. Нямах път. Черна дупка. Пиленцето каца един път на рамото, а на мен ми посочиха пътя към храма, към залата...

Псевдо-здравеопазване!

Изображение
Какво е това "здравеопазване" - система за опазване на здравето. Ха сега да видим от измиращите от коронавирус, колко са здравите - ами то няма такива. Оказва се, че масовката починали са възрастни хора с тежки заболявания, които тн здравеопазване е крепило с години и сега вече това не е възможно. Лекарите ги разбирам - та искат да спасят всеки на всяка цена. Това им е дълг и призвание. Обаче те не са Бог. Не са всесилни и определено не са по-силни от природата. А тя в момента ни показва точно къде ни е мястото - прах на вятъра. Съвременната медицина има невероятни успехи - трансплантации, лекуване на тежки болести. Единственото, което не може е да победи смъртта. Не може, защото смъртта е естествен завършек на живота или според някои вярвания - преход към друга форма на съществуване. Това е неотменим закон. Поне на Земята. Хората обаче искат твърде много, дават твърде малко. Искат да живеят дълго и в добро здраве и правят всичко наобратно. Маса народ прод...

За успеха на начинанието "ученик"

Изображение
Това е най-трудното нещо в живота - да бъдеш ученик, преди, сега и завинаги. Защо е необходимо - ще попитате! Единствената ни сила и спасение във битката, наречена "живот" е адекватността и адаптацията. С други думи да сме в хармония с най-висшето - природата. Но как да станем такива - казват, че човек се учи докато е жив. Учи се, но само ако полага целенасочени усилия. Със самото влизане на човек в залата може да определите дали ще бъде добър ученик или обратното. Дали следва правилата, съветите, склонен ли е да противоречи, а понякога и да отказва да изпълни определно упражнение. Когато влязох в доджо за първи път, аз бях както се казва празен лист хартия. Това не знаех тогава, всъщност не знаех нищо. Нито какво е АЙКИДО, нито какво представлява една тренировка, дори не знаех защо съм там. Имах някаква идея разбира се - трябваше да намеря път за себе си. Бях слабак, неспособен да се защитава, нямах приятели, нямах нищичко. Е семейство и роднини си има...

Начин на мислене и работа на учениците в Доджо

Послушничеството в света на духовниците, независимо от вяра и религия, се изразява в безкористно следване и пълно отдаване на съответната ценностна система, традиции и ритуали. В света на бойните изкуства, присъединяването на желаещите да се обучават би трябвало да бъде на същите принципи. Влизаш в залата и оставяш отвън себелюбието, егоизма, фалшивите си познания, всичко. Имаш един път, един Сенсей. В това Доджо. Ако посещаваш 2 или 3 различни, ходиш на семинари - няма проблем. Но трябва да влезеш изчистен от предразсъдъци, знания, умения, желания. Бял лист. Има две основни пречки пред съвременните практикуващи БИ. Това са "ами ако" и "защо". Два въпроса без смисъл, без отговор, без съдържание, без основание. Почти всяка система има програма за обучение от най-ниско до най-високо ниво. Аз лично сигурно съм задавал въпроси понякога, но фокусът ми винаги е бил един - точно, прецизно изпълнение на всяко едно движение, копиране на това което по...

Философия на АЙКИДО

АЙКИДО е живо бойно изкуство, има много лица, много и различни проявления. Колкото практикуващи - толкова и разбирания. АЙКИДО е венецът на труда на О'Сенсей. Той ни е оставил едно невероятно изкуство, което да ни води и да ни служи в съвременния хаотичен свят. АЙКИДО е Път. Път означава философия и практика. Нашето общество е съвкупност от хора с най-различна култура, образование, религия, идеи, мечти и стремежи. Това неизменно води до непрекъснати конфликти, проблеми, дори откровени стълкновения. В тази среда е много трудно човек да запази някакви добродетели и да бъде принципен. И точно тук на помощ идва философията - АЙКИДО е Път на хармонията и динамиката. Хармония - това е адекватност и приспособимост, оценка и действие. Динамиката е физическото изражение на хармонията. Не можем без нито едно от тях. Практикуването в доджо ни запознава с принципите, а те са основата на философията. Упражненията и техниките са основата на динамиката. Чрез физическата тренировка се запозн...

Изисквания и очаквания към кандидатите и носителите на черен колан

Това е нещо, което отдавна събирам и систематизирам като информация и визия по въпроса какво всъщност е черният колан. За много хора е символ на майсторство и постижения. За други е знак за невероятни, почти митични способности на носителя му. Всъщност изпитите за черен колан (а такива има във всички съвременни бойни изкуства) са насочени към представяне на систематизирани познания върху учебната програма – загрявка, упражнения, движения, атаки/защити, техники, комбинации, работа с и срещу оръжие, тактика и стратегия на боя с един или повече противници. Много хора виждам в последно време, които са достигнали моментът да се явят на този изпит (независимо дали са за 1ви, 2ри, 3ти или 4ти Дан по нашата система), но нямат никаква представа какво и как трябва да представят на изпита. Това разбира се включва и поведение, традиции, отношение към изпитващите, към партниращите и тн. На първо място как трябва да се подходи преди изпита? Не може да се подготвите за 3 или 6 месеца. По...

UKE with mind of a TORY

Изображение
In recent times, I have been finding it more and more difficult to get a young person to bend, to cower. They are proud, healthy, straight, tangled with EGO to the bum. Of course they train for technique. And while they are on the side of Tory there is no problem - the fight is male, there is a stand, a center, an attack, everything. But when they go to the Uke position all of this disappears - there is, of course, a solid attack and so much. They lose all desire and interest to attack again and again. They forget their center somewhere, stability and dynamics are somehow alien to them. Why is this happening? It is very important to have equal enthusiasm and energy for both roles. You have to be adaptable.   They push you - you sink, but it's rather a slight retreat and dropping as cats do before they're thrown on sparrows. In this position, it may be that your center is lower than that of Tory, that you are more stable and, therefore, in a better position, incl...