Изграждането на един дух и борбата на човечеството с природата
Знам добре, че много от вас не ме разбират! До такава степен обсебени от чувство си на възвишеност, че са ангажирани обществено, да демонстрират безпринципна любов към "ближния", масово хората не мислят, емоционално се обвързват и следват посланията на неизвестни ментори - "стойте си вкъщи", "не излизайте", "ние ще се погрижим", ..., "стойте си вкъщи". Празна работа! За съжаление нашата цивилизация е духовен провал. А както се разбира в момента - и здравен провал. Отделил съм хиляди часове от живота си, за да изградя нещо, което нямах. Дух! Не бях и особено силен физически. Всеки можеше да ме малтретира както му е угодно - дали ще ти се подиграват или ще ти вземат парите пред момичетата от класа - все тая. Нямаше какво да противопоставя на това. Дойде първата нещастна любов. Не бях отхвърлен, просто неглижиран. Нямах път. Черна дупка. Пиленцето каца един път на рамото, а на мен ми посочиха пътя към храма, към залата...