АЙКИДО - начин на мислене, начин на живот

След всичко, което си внесохме от Китай - боклучави самозапалващи се коледни лампички, евтини мартенички, всякакви други ментета - облекла, играчки, части, битова и друга техника, сега си внесохме и вирус. Опа - този не е боклучав, много е силен и коварен даже. Толкова, че направо изпи мозъците на всички и сега като мантра си повтарят едно и също, правят едно и също и решение нямат всъщност. Кои забрани са смислени и кои не - времето ще покаже, не съм против мерките, когато става дума за дистанциране, носене на маски. Но затварянето вкъщи, ограничаването на разходките в парка или до село - това са прекалени и несмислени неща. Нима всеки ден хиляди не пътуват от близки градове и села на работа?! Не само до София, но и до Варна, Пловдив, Велико Търново и тн. Нима тези хора не контактуват и не са опасни? Защо продължават да се допускат хора да се връщат от чужбина и то от центрове на заразата? Защо тези хора се оставят сами да си изпълняват карантината? Защо, защо ......

Днес обичайно денят започва с "Христос воскресе", има си и обичаен отговор на това. Но какво е скрито зад тези думи? Аз не съм изучавал теология, а подозирам, че и много хора нямат никаква идея. Просто повтарят и повтарят, всяка година едно и също - църква, козунаци, яйца, агнешко, ядене и пиене и никаква мисъл за случилото се на този ден преди повече от 2000 г. Исус е пример! Учител и водач с радикални за времето си идеи, отстоявал до смърт разбиранията си. Такъв е той за мен. Имал е последователи, ученици, както и предатели разбира се. Също като Левски в по-новите ни времена. Исус е формулирал правила, защото общество не може да има без стабилни морални устои, без ясни цели, без единство, без борба, без труд, без разбирателство, без хармония. Това разбира се са същите идеи, които прокламира и Левски, същото на което е учил и О-Сенсей. Но важното нещо е примерът, който никой не може да следва, не иска да следва, защото не ни стиска. Защото имаме твърде ...

Знам добре, че много от вас не ме разбират! До такава степен обсебени от чувство си на възвишеност, че са ангажирани обществено, да демонстрират безпринципна любов към "ближния", масово хората не мислят, емоционално се обвързват и следват посланията на неизвестни ментори - "стойте си вкъщи", "не излизайте", "ние ще се погрижим", ..., "стойте си вкъщи". Празна работа! За съжаление нашата цивилизация е духовен провал. А както се разбира в момента - и здравен провал. Отделил съм хиляди часове от живота си, за да изградя нещо, което нямах. Дух! Не бях и особено силен физически. Всеки можеше да ме малтретира както му е угодно - дали ще ти се подиграват или ще ти вземат парите пред момичетата от класа - все тая. Нямаше какво да противопоставя на това. Дойде първата нещастна любов. Не бях отхвърлен, просто неглижиран. Нямах път. Черна дупка. Пиленцето каца един път на рамото, а на мен ми посочиха пътя към храма, към залата...

Какво е това "здравеопазване" - система за опазване на здравето. Ха сега да видим от измиращите от коронавирус, колко са здравите - ами то няма такива. Оказва се, че масовката починали са възрастни хора с тежки заболявания, които тн здравеопазване е крепило с години и сега вече това не е възможно. Лекарите ги разбирам - та искат да спасят всеки на всяка цена. Това им е дълг и призвание. Обаче те не са Бог. Не са всесилни и определено не са по-силни от природата. А тя в момента ни показва точно къде ни е мястото - прах на вятъра. Съвременната медицина има невероятни успехи - трансплантации, лекуване на тежки болести. Единственото, което не може е да победи смъртта. Не може, защото смъртта е естествен завършек на живота или според някои вярвания - преход към друга форма на съществуване. Това е неотменим закон. Поне на Земята. Хората обаче искат твърде много, дават твърде малко. Искат да живеят дълго и в добро здраве и правят всичко наобратно. Маса народ прод...

Това е най-трудното нещо в живота - да бъдеш ученик, преди, сега и завинаги. Защо е необходимо - ще попитате! Единствената ни сила и спасение във битката, наречена "живот" е адекватността и адаптацията. С други думи да сме в хармония с най-висшето - природата. Но как да станем такива - казват, че човек се учи докато е жив. Учи се, но само ако полага целенасочени усилия. Със самото влизане на човек в залата може да определите дали ще бъде добър ученик или обратното. Дали следва правилата, съветите, склонен ли е да противоречи, а понякога и да отказва да изпълни определно упражнение. Когато влязох в доджо за първи път, аз бях както се казва празен лист хартия. Това не знаех тогава, всъщност не знаех нищо. Нито какво е АЙКИДО, нито какво представлява една тренировка, дори не знаех защо съм там. Имах някаква идея разбира се - трябваше да намеря път за себе си. Бях слабак, неспособен да се защитава, нямах приятели, нямах нищичко. Е семейство и роднини си има...